Икономическа роля на държавата

В основата на публичните финанси стои държавата и нейните административни, икономически и социални функции. Първоначално държавата се приема само като административно тяло, чуждо на икономиката. Постепенно и във връзка с изпълняването на държавните функции се създава държавният сектор в икономиката, който си взаимодейства с частния сектор. В държавния сектор се създава особен вид стоки и услуги – публични блага, чрез тях се задоволяват колективните потребности. Днес държавният сектор заема значителен дял от икономиката на всяка страна и поради това се счита, че съвременната икономика е смесена.

Според вижданията на класиците на икономическата теория в лицето на Адам Смит държавата е “едно необходимо зло”, без което не може. Класическата разглежда държавата само като административно тяло, а същността на финансите е сведена до техническа операция по набирането и разходването на държавните парични средства. Той определя квота от средства, които трябва да се предоставят на държавата за изпълнението на функциите й. Тя е в размер на 1/10 от БВП. Адам Смит определя и три правила, които придобиват класически характер и действат повече от 150 г. за финансово-икономическото поведение на държавата. Те гласят:

1. Умерена стопанска дейност от страна на държавата – основно в областта та техническата инфраструктура;
2. Неутрална данъчна и финаносва политика спрямо конкурентните условия на пазара установени чрез действието на “неведимата ръка” на пазарните сили;
3. Балансиран/бездефицитен държавен бюджет.

Световният икономически процес доказва, че пазарният механизъм не е в състояние да изведе икономиките, когато изпаднат в тежка икономическа криза, което налага активната намеса на държавата в икономиката чрез различни икономически стимули. Изразител на новите идеи в икономиката става Кейнс чрез своя труд “Обща теория на заетостта, лихвите и парите”. Негвите идеи се утвърждават след края на втората световна война и края на 70-те години. Кейнс преобръща трите класически правила на Смит и те звучат така:

1. Активна стопанска дейност от страна на държавата;
2. Целенасочена регулативна финансова политика от страна на държавата;
3. Дефицитен държавен бюджет.

Кейнсианските идеи водят и до съществени количествени и качествени промени в сферата на финансите. Количествена промяна – за да изпълни тези свои икономическо-социални функции, на държавата са й необходими повече средства /40 – 50% от БВП/. Качествена пормяна – разширяване обхвата на финансите, на тяхната разпределителна и регулативна функция, на силното им икономизиране и социализиране.
В началото на 80-те Кейнсианската теория постепенно започва да се измества от неолибералната стратегия и политика /неокласицизъм/, която е за ограничаване на ролята на държавата и на държавните финанси и към управление на икономиката от “невидимата ръка” на пазарните сили. Независимо от това пазарният механизъм не може да изпълнява всички икономически функции и следвоталено икономиката не може да бъде управлявана изцяло от невидимата ръка на пазарните сили.
Държавната политика е необходима за да направлява, да коригира и да допълва пазарния механизъм. Известно е още, че пазарната система не води до висока заетост, стабилност в ценовото равнище и желания социален темп на икономически растеж. Необходимо е държавата да се намеси за постигането на тези цели.
Днес на практика е трудно да се изброят всички функции, които изпълняват съвременните държави. Все пак в литературата са общоприети следните, подразделени на две големи групи /имат много аспектен характер/:

1. Дейността на държавата по поддържане и облекчаване функционирането на пазарната система:
2. Осигуряване на правова база и обществена атмосфера, способтващи за ефективното функциониране на пазарната система.
3. Създаване на антимонополно законодателство за защита на конкуренцията.
   Дейността на държавата по засилването и модифицирането функционирането на пазарната система; за противодействието на пазарните провали;
4. Преразпределение на дохода и богатството. Пазарното стопанство води до голяма диференциация в доходите и богатството и поражда проблема за бедността.Държавата чрез своите финанси трябва да противодейства на това, което се осъществява чрез данъчната система, системата за социално осигуряване, държавните трансфери и пр.
5. Преразпределение на ресурсите. Ако се остави пазарното стопанство да разпределя факторите на производството, едва ли биха се получили оптимални продуктови, отраслови и териториални структури. Комерсиалният интерес би нарушил тази оптималност. Държавата трябва да въздейства върху пазарния процес.

Действие на държавата с цел стабилизиране на икономиката – чрез различни икономически лостове във връзка с въздействие върху инфлация, безработица, икономически растеж, икономически структури.