Застраховане:

 

 

 

 

 

1: Възникване понятие и обект на застрахователната наука
2: Функции на застраховането
3: Застрахователен фонд:същност, източник на образуване, обособяване
4: Форми на ЗФ
5: Предмет на застраховането
6: Системи за финансиране на застрахователната дейност
7: Риска в застраховането – понятие и определение
8: Условия за застраховаемост на риска
9: Видове застрагован риск
10: Рискови обстоятелства
11: Оценка на застрахователния риск – същност и методи
12: Разпределяне на застрахователния риск
13: Видове застраховане
14 Елементи на застраховането
15 Фондове, средства и резерви на застрахователното дружество
16 Форми на застраховането
17 Франшиза
18 Застрахователна калкулация
19 Стопанска защита –предпазни и ограничителни мерки
20 Ликвидация на щетите и повредите
21 Застрахователен договор – същност и основни характеристики
22 Страни и елементи на застрахователния договор
23 Автомобилно застраховане
24 Застаховка пожар(елементарен пожар)
27 Застраховане злополука
28 Застраховане Обща гражданска отговорност
29 Финансови Застраховки
31 Презастраховане
32 и 33? Пропорционално и непропорционално презастраховане
34 Застрахователни посредници – брокери и агенти
35 Място и роля на държавата в застраховането

<<<ЗА ДРУГИ ЛЕКЦИИ ТУК!!!>>>

1? Възникване понятие и обект на з-телната наука
З/нето възниква в античността-Египет, Финикия, но най-бързо р-тие бележи в края на 18 и началото на 19 век. У нас р-ето на з-нето започва през последните години на 19 век.
З-нето е съвкупност от отн-я, които целят противопоставяне и доколкото е възможно преодоляване на отрицателните последици при настъпването на случайни природни и човешки явления. З-нето е централизирано организирана дейност, реализираща се чр. децентрализирано изпълнение. То е основано на принципите на доброволност и доверие в отн-ята м/у з-тел и з-ван. З-нето е възмездяване и разпределение на щети, повреди и р-ди в резултат на настъпването на определени случайни събития или изплащане на суми в резултат на настъпване на случайни събития.
Управлението на з-нето се осъществява в рамките на нормативна уредба. Съществен момент в з-нето е прилагането и спазването на еквивалентния принцип, което означава изравняване м/у п-ди и р-ди по дадена съвкупност.
Обект на з-нето са з-телните отн-я в процеса на тяхното пораждане, развитие и прекратяване. З-нето се стреми да установи законите, съгласно които се образува, развива и разпределя з-телния фонд в човешкото общество. Предвид своя обект з-нето може да се класифицира на общо з-не и животоз-не.
2? Функции на з-нето
Обособяването на з. фонд чр. з-нето се осъществява посредством множество участници с индивидуални в-ки и се разпр-ля само м/у онези, които са претърпели щети или злополуки. На тази основа се извеждат и ф-иите на з-нето:
1: защита имуществените интереси на гражданите и стопанските субекти от случайни събития или явления
2: защита живота и трудоспособността на хората срещу случайни събития или явления
3: провеждане на превантивни и ограничителни меропр-я, предвид имуществото на гражданите и стопанските субекти
Изпълнявайки тези си ф-ии, з-нето отразява опр. отн-я – з-телни отн-я. Това са отн-ята м/у з-тел и з-н, които са скрепени посредством з. договор(полица)
3?: з. фонд:същност, източник на образуване, обособяване
ЗФ подпомага стопанския живот, живота на личността, управлява колосални парични ср-ва и кумулираните ср-ва чр. единични в-ки на з-ните в ЗФ. За да съществуват, хората тр. да произвеждат, нужен е добавъчен продукт. Част от добавъчните продукти се използват като източник за образуване на запаси. Тези резерви се използват за преодоляване на неблагоприятните в стопанския и личния живот последици, и стремежа към преодоляването им довежда до това, че застрашените индивиди започнали да се сдружават и да заделят части от продукта на своя труд.
* З. фонд подпомага стопанския живот, живота на личността, управлява колосални пар. ср/ва и не на посл.но място – натрупаните ср/ва чр. единични в/ки на з/ните в з. фонд не са соб. ср-ва на з/теля, а са привлечени ср-ва (от з/ните)
* заделяне на ср/ва чр. единични в/ки от з/ните лица с цел посрещане на вероятните потребности от такъв фонд
!!! образува се децентрализирано (чр. индивидуални в/ки на ФЛ и ЮЛ), а се използва централизирано (разпределя се само между участниците в неговото образуване). Образува се и се разпределя от з. компания.
Образуването на ЗФ е безусловна икономическа необходимост и служи за поддържането на непрекъснат стопански процес и известна сигурност на човешкия живот. ЗФ се образува и разпределя от специализирана организация в лицето на з. д-во, комп-я... Преминаването на част от общия запасен фонд в обособено състояние става по следните начини: Самоз-не, З-не и Бюджетно финансиране
* Самоз-не, което означава сам да з-ш себе си или разпределяне на щетата върху себе си.
Самоз-нето не е изградено на принципа на з-нето т.е. то не е з-не. Самоз-нето
се среща, когато предприятия заделят ср-ва за образуване на резерв за покритие на злополуки като така се
образува децентрализиран з-телен фонд. Недостатък при самоз-нето е, че щетата не се
разпределя в съвкупност и се разчита на разпределение на повредата във времето., самоз-телния фонд
не отговаря на изискванията за финансова устойчивост и ликвидност на ср-вата за компенсиране на
обезщетенията., управлението на самоз-телния фонд е много по-скъпо от това на з-теля.
Самоз-не - когато предприятия и фирми сами заделят ср-ва за покритие на злополуки
недостатъци – щетата не се разпределя в съвкупност, разчита се на разпределение във времето
липса на финансова устойчивост и ликвидност на ср-ва
при неблагопр. финансова година ср-вата могат да бъдат използвани не по предназначение
скъпо управление (по сравнение със з/телните компании)
З-не – Обособяването на ЗФ чр. з-нето се осъществява посредством множество участници с индивидуални в-ки и се разпр. само м/у онези, които са претърпели щети или повреди. На тази основа се извеждат и функциите на з-нето.
Бюджетно финансиране – То е особена форма на частично фин-не или компенсиране на неблагоприятни последици от стихиини бедствия и злополуки в национален мащаб. Набирането на ср-вата се осъществява посредством държавни механизми. Значението на БФ е заделяне на ср-ва в бюджета с цел създаване на възможност държавата да откликва на потребността от помощ на населението и националното стопанство при настъпването на катастрофи от стихиини бедствия, злополуки.
4?: Ф-ми на ЗФ
Преминаването на част от общия запасен фонд в обособено състояние става по следните ф-ми: Самоз-не, З-не и Бюджетно финансиране.
Самоз-не, което означава сам да з-ш себе си или разпределяне на щетата върху себе си. Самоз-нето не е изградено на принципа на з-нето т.е. то не е з-не. Самоз-нето се среща, когато предприятия заделят ср-ва за образуване на резерв за покритие на злополуки като така се образува децентрализиран з-телен фонд. Недостатък при самоз-нето е, че щетата не се разпределя в съвкупност и се разчита на разпределение на повредата във времето., самоз-телния фонд не отговаря на изискванията за финансова устойчивост и ликвидност на ср-вата за компенсиране на обезщетенията., управлението на самоз-телния фонд е много по-скъпо от това на з-теля.
З-не: Обособяването на ЗФ чр. з-нето се осъществява посредством множество участници с индивидуални в-ки и се разпределя само м-у онези, които са претърпели щети или повреди. На тази основа се извеждат и функциите на з-нето.
Бюджетно финансиране: То е особена форма на частично финансиране или компенсиране на неблагопричтни последици от стихиини бедствия и злополуки в национален мащаб. Набирането на ср-вата се осъществява посредством държавни механизми. Значението на БФ е заделяне на ср-ва в бюджета с цел създаване на възможност държавата да откликва на потребността от помощ на населението и националното стопанство при настъпването на катастрофи от стихиини бедствия, злополуки...
5? Предмет на з-то
Обособяването на з. фонд чр. з-нето се осъществява посредством множество участници с индивидуални в-ки и се разпр-ля само м/у онези, които са претърпели щети или злополуки. На тази основа се извеждат и ф-иите на з-нето:
1: защита имуществените интереси на гражданите и стопанските субекти от случайни събития или явления
2: защита живота и трудоспособността на хората срещу случайни събития или явления
3: провеждане на превантивни и ограничителни меропр-я, предвид имуществото на гражданите и стопанските субекти
Изпълнявайки тези си ф-ии, з-нето отразява опр. отн-я – з-телни отн-я. Това са отн-ята м/у з-тел и з-н, които са скрепени посредством з. договор(полица)
6? С-ми за финансиране на з-телната дейност
С-мите за финансиране на з-телната дейност показват по какъв начин текущите р-ди на з-теля са разпределени м/у з. съвкупност т.е. кога и как се участва в набирането на ЗФ. Известни са 3 с-ми за финансиране на з. дейност, които се наричат още с-ми на покритие: Разпределителна с-ма, с-ма за покритие на възникналите задължения и премийна с-ма.
Разпределителна с-ма – Тя е най-старата и се нарича още разходопокривна. З-телните в-ки при нея се определят въз основа на с-мата за разпр-е на р-дите. Чр. нея разпр-ето на всички р-ди на з-теля се извършва в края на търговската год., сл. което на всеки з-н се определя частта, която тр. да внесе. При тази с-ма в-ката на з-ния се внася в края на з-телната година и за всяка година е различна. Недостатъци – прилагането на нееднакви премии през отделните години; изравняването на риска става за по-продължителен период; когато обектите са малки и з. сума не е голяма; то отрицателните отклонения довеждат до големи премии.
С-ма за покритие на възникналите задължения – Тя представлява подобрена разпределителна с-ма. Възниква при съответно развитие на з-телната статистика, техника и математика. При нея се набират предварително в-ки за покритие на щетите и когато те не достигат се събират допълнителни в-ки, за да покрият напълно претърпените щети. Тук изчисленията се правят на базата на статистически наблюдения, но често те са неточни.
Премийна с-ма – Тя е най-съвършената с-ма. Тя служи за финансиране дейността на з-теля. Тази с-ма се е появила, когато з-телната статистика, математика, техника... са осигурили възможност за предварително калкулиране на з-телните премии. Чр. нея се изчисляват з-телните в-ки така, че да са достатъчни за покриване на всички р-ди през цялата з.телна година. В общото з-не това става чр. т. Нар З-телно технически план. Тук в-ките са еднакви през цялото времетраене на з-ката, плаща се една и съща в-ка и тя се нарича средна премия, като в-ките се събират в началото на годината.
7? Риска в з-нето – понятие и опр-е
Терминът риск е италианска дума и означава опасност. Риска в з-нето е опасност от настъпване на случайно събитие, което причинява щета или повреда на з-ното имущество или прекъсва живота или нарушава временно или постоянно телесната цялост на човека. Риска е непредвиден случай. Той е предварително определено и посочено в полицата случайно събитие, което може да причини непосредствена щета или повреда на обекта на з-ния. Риска в з-нето винаги тр. да се разглежда като конкретно събитие, т.е. събитие по отношение на даден обект. Риска е опасност от настъпване на щета или е мярка на възможността за настъпване на щета. Риска е вероятността за настъпване на з-телен случай или щета. Риска се има предвид като възможност да се претърпи загуба в з-телната работа всл.ствие ненормално протичане на меродавни фактори.
8? Условия за з-емост на риска
З-ваемостта на риска е от изключителна важност, тъй като не всички събития се покриват от з-нето. Известни са три вида събития-сигурни, невъзможни по отношение на даден обект и случайни. Срещу сигурните и невъзможните събития по отношение на даден обект не се осигурява з-телна защита, тий като е безсмислена. Единствено срещу случайните събития или явления има смисъл да се осигурява з-телна закрила. Условията за з-емост на риска са:
– Настъпването на риска по отношение на дадения обект тр. да е възможно.
– Събитието да е случайно.
– Нанесените щети от настъпилото събитие тр. да са измерими и обективно оценими.
– Събитието да няма катастрофичен х-тер, като напр. земетресение...
– Щетите от събитието да бъдат значими и непоносими от з-ния.
– Събитието да не се причинява от з-ния или друго заинтересовано от з-телния случай лице.
– Събитието тр. да застрашава цялата съвкупност, но и поотделно нейните еденици.
– Обектите в съвкупността тр. да бъдат достатъчно на брой и максимално хомогенни.


9?: Видове з. риск
Управлението на риска е съвкупност от процеси, които структурно и посл.ователно могат да се определят така:
– Идентифициране и класификация на риска ; Измерване и оценка на риска ; Ктрл ; Териториално разпр.е и отговорност ; Докладване
Ето защо е важно да се х-рат рискове, които могат да бъдат изследвани с цел тяхното управление. Приета е една най-обща класификация на рискове от природни стихии, рискове от злополуки и социални рискове.
Друга основна класификация е делението на риска според източника на опасност на обективен и субективен риск.
Обективен е риска, когато на з-ния обект въздействат неконтролируеми природни сили и настъпването на щетите се обуславя от качествата на този обект. Обективния риск се х-ра с непрекъснато нарастване.
Субективен е риска, когато неговото настъпване се обуславя от качествата на хората. Тези качества се оценяват като отрицателни (невнимание, небрежност...). В практиката посочените в полицата рискове обикновенно се делят на покрити и изключени (изключения) рискове.
Покрити са рисковете, които са посочени в покритието на полицата и срещу които з-телят поема отговорност за настъпилите щети.
Изключени рискове са онези, които са посочени като непокрити т.е. срещу които з-телят не поема отговорност за възмездяване на з-ния за претърпените щети или повреди от него. Изключенията се делят на общи и социални.
Общите изключения обхващат изключените рискове(атомен риск, изхабяване...), което означава, че тези рискове не се покриват от з-теля.
Специалните изключения обхва’ат онези рискове, които са изключени от покритието на полицата, но по договаряне и заплащане на допълнителна з-телна премия могат да се включат допълнително в з-телното покритие(напр. земетресение). Със съществена практическа ст-ст е и класификацията на рисковете като катастрофичен и технически риск на з-теля.
Катастрофичен е риска, когато при настъпването си едно з-телно събитие засяга множество з-ни обекти. В този случай се говори още и за акумулация на риска-такива са рисковете земетресение, градушка...
Технически риск е риска на з-теля за записания от него бизнес, поради което този риск още се нарича подписвачески. За подписваческия риск може още да се каже че в общото з-не той е съотношение между премиите и щетите. През-нето е най-мощното и най-масовото средство за противопоставяне на подписваческия риск на з-теля.
Съществена група рискове са т. Нар. Политически рискове(война,стачка...). Те се х-теризират с възможна акумулация на риска, недостиг на достатъчна информация, трудно се конкретизират причините.
Има и инвестиционни рискове свързани с отклонения на лихвения процент, цените на акциите...
10?: Рискови обст-ства
Осъществяването на риска става в определени обст-ства, които се фокусират в т. нар. Рискова ситуация. Те включват множество елементи наречени рискови обст-ства. Рисковите обст-ства х-теризират естеството на з-ния обект и обстановката, в която той се намира. Въз основа на тях се преценява възможността за настъпването на едно бъдещо събитие. Рискови са обст-ства, в които се осъществява риска. З-теля изследва рисковите фактори с цел да добие представа за риска. Те са обективни, когато се отнасят до естеството на обекта, и субективни, когато х-теризират субективния риск. Рисковите обст-ства могат да се разграничат още на утежняващи и облекчаващи риска. Утежняващи риска са онези, които довеждат до увеличаване на интензивността на щетите (лесно запалимите матеряли, използване на експлозивни уреди) Облекчаващи риска обст-ства са онези, които довеждат до намаляване на честотата на щетите (напр. наличие на гръмоотвод).
В общото з-не за риска пожар могат да се изброят следните съществени рискови обст-ства, които още са известни под наим-то физически риск:
Вид и конструкция на сградата; Вид на строителните материали; Местоположение на сградата; Предназначение; Изложение на рискове; Физически опасности-общи и производствени; Противопожарна защита; Управление; Статистика на щетите; Възможна максимална загуба; Охрана
В личното з-не рискови обст-ства за з-ния обикновено са:
Възраст,предвид смъртността; Здравословно състояние; Професия; Пол; Местожевеене; Място и вид работа
Важно е, че и при двата бранша з-не не могат да се оценят всички рискови обст-ства. Ето защо з-телите оценяват само най-важните и основни, известни в практиката и теорията като съществени рискови обст-ства.
11?: Оценка на з-телния риск – същност и методи
Същност – оценката на риска се прави на базата на натрупани статистически данни за дадената съвкупност. Така на базата на изплатените обезщетения се определя нето премията, към която се добавят разноските на з-теля, в резултат на което се получава бруто премийната в-ка. Бруто премийната в-ка се определя в процент и промил, който като се умножи по з-телната сума на обекта ф-мира брутния абсолютен р-р на з-телната в-ка (премия). Бруто премиите за всяка рискова група се обединяват във формата на тарифа, поради което се наричат тарифни ставки.
Оценката на риска представлява анализ на риска, на неговите елементи или фактори, и тази оценка се окачествява като субективна. Поради това з-нето си служи с рискови групи и подгрупи, в които обектите са с приблизително еднакви рискови признаци. При оценката на риска и изграждането на тарифите при з-нето се спазва Еквивалентния принцип, който ще рече, че в рамките на цялата з-телна съвкупност плащанията на з-ните тр. да бъдат равни на плащанията на з-теля. Методи:
Индивидуален метод – прилага се за изолирани обекти, които няма с какви други обекти да се сравняват. Този метод се основава и на опита на други з-тели или подобни за сравнение обекти. Прилагането му обикновено се основава на познания и опит на експертно равнище. Оценката на риска при този метод се ф-мира и на емпирично-интуитивна база.
Средищен метод – при него за всяка рискова група се образуват подгрупи по вид или ст-ст на обекта или по двата фактора заедно.
Процентуален метод – при него за всяко отклонение на оценката на риска от средния рисков тип се прави съответна отстъпка или добавка. Тази отстъпка или добавка рефлектира в съответна отстъпка или добавка по отн-е на тарифната ставка на средния рисков тип.


12? Разпределяне на з-телния риск
Разпр-то на риска е с цел да се справи з-нето с някои слаби страни на з-телната съвкупност. За да стане това з-телят изравнява рисковете. Разпределението на рисковете може да бъде извършено от самата з-телна съвкупност или да излезе извън нея(чр. съз-не и през-не).
По отн-е разпределянето на риска в з-телната съвкупност, той може да бъде изравнен с оглед на място, на време, по същество и в рисковите групи.
За разпределяне на рисковете по място з-лят се стреми да разпростре своята дейност в/у възможно по-голяма част от територията на страбата като това става като открива клонове из цялата страна с цел да се избегнат огромни разноски по контролиране на движението в съвкупността.
За разпределяне на рисковете по време з-телят се стреми да си осигури постоянен приток от нови з-ки, така че за даден интервал от време броя на отпадналите от съвкупността з-ки да не бъде по-голям от броя на новопридобитите.
За разпределяне на риска по същество з-телят тр да развива дейност по няколко различни вида з-ки като всеки вид з-не тр да бъде на стопанска сметка.
За разпределяне на риска в рисковите групи з-телят се стреми да подбере за всяка група хомогенни обекти с приблизително еднакви рискови признаци(по качество, количество, време и място)
По отн-е изравняването на риска извън съвк-стта то се отнася за обекти, които са с голяма ст-ст и могат да бъдат изложени на големи рискове. В тези случаи з-телят з-ва обекта с помощта на други з-тели, които участват в покритието на риска.
13?: Видове з-не
Предвид начина на осъществяване з-нето се дели на задължително и доброволно.
Задължително з-не – упражнява се по силата на закон или договор. Обикновено задължителните з-ки се въвеждат със Закона за з-нето. Напр. чр. нашия Закон за з-нето като задължителни са въведени следните з-ки: Гражданска отговорност за собствениците, държателите и ползвателите на автомобили(МПС), Злополука на лицата в обществения транспорт, Професионална отговорност на з-телния брокер...
Доброволно з-не – осъществява се по желание на онзи, който има з-телен интерес т.е. з-ния. Броят на доброволните з-ки в голяма степен превишава броя на задължителните. Те са представени от всички браншове общо з-не като напр. автомобилно, авиационно, морско каско... Желателно е задължителните и доброволните застаховки максимално да се концентрират в един з-телен акт с цел по-голяма достъпност и яснота за обществото. Важно е да се знае, че животоз-нето е доброволно з-не.
З-нето е възмездяване и разпределение на щети, повреди и р-ди в резултат на настъпването на определени случайни събития или изплащане на суми в резултат на настъпване на случайни събития или условия на з-телния договор. Това насочва да класифицираме з-нето. Предвид своя обект з-нето може да се класифицира на Общо з-не и Животоз-не. Общото з-не е з-не за обезщ-е, докато животоз-нето е з-не за сума.
Общо з-не – То се нарича още и имуществено з-не. То представлява сключване на з-ка в полза на лице, което тр. да има материален интерес по отношение на имуществото. При този вид з-не рискът засяга имуществени интереси на з-ния, но много често и неговата гражданска отговорност към трети лица. Гражданската отговорност към трети лица спада към общото з-не, тъй като за последиците от събитието е отговорен з-ният, независимо, че щетите пряко са претърпени от третото лице, а не от з-ния. Предвид обектите си и техните покрития общото з-не може условно да се раздели на следните браншове:
Имуществено з-не(пожароз-не): бранш или част от общото з-не; обхваща з-ки, чиито обекти са с подобни рискови х-ки и много еднакво покритие. Чр. този вид з-не се протектира з-ният срещу рисковете, които застрашават даденото имущество. Покритието обикновено започва с риска пожар, поради което се нарича и пожароз-не. Също така:
Автомобилно з-не; Морско; Каргоз-не; Авиационно; З-не Обща гражданска отговорност; З-не злаполука; З-не атомен риск; З-не финансов риск; Други
Животоз-не: ЖЗ е з-не на лице за живот, злополука или настъпването на определено обст-ство (напр. смърт, загуба на трудоспособност...). То винаги е свързано с щета. Важно е, че под лично з-не се разбира животоз-не и личната злополука, т.е. двете образуват лично з-не. Личната злополука е случайно внезапно събитие, което причинява смърт или загуба на трудоспособност на з-ния. Тази з-ка може да се сключва с единична з-телна полица или групова полица. Обекти на личното з-не са животът и трудоспособността на хората. Рисковият елемент при ЖЗ е относително малък и тъй като спестовният елемент е значетелно по-голям, сл.ователно ЖЗ е спестовно з-не. То е такова з-не, при което з-телното събитие въздейства пряко върху з-ното лице. Такива з-ки са:
з-ка живот и з-ка за пенсия или рента; женитбена и детска; з-ка свързана с инвестиционен фонд; постоянна и здравна; З-ка изкупуване на капитал; Допълнителна
14? Елементи на з-нето
З-тел – Специализирана стопанска единица, която с/у платена з-телна премия поема отговорността да възмезди повреденото имущество или друг интерес от случайни събития. З-ля е търговец, който осъществява само з-телна дейност по реда на Закона за з-не. З-тел може да бъде АД, ВЗК или чуждестранен з-л чр. клон. Предмет на дейност на з-теля е з-не, през-не (професионални презастрахователи) или з-не и през-не.
З-н – може да бъде ЮЛ или ФЛ
Риск – риска в з-нето е опасност от настъпване на случайно събитие, което причинява щета или повреда на з-ното имущество или прекъсва жовота или нарушава временно или постоянно телесната цялост на човека
З-лна ст-ст – Тя е ст-стта на дадено имущество, която се използва за целите на з-нето. Тя е база за определяне на з-телната сума.
З-телна сума – сумата, за която е з-но даденото имущество и която тр. да е максимално адекватна на съответната з-телна ст-ст.


15? Фондове, средства и резерви на застрахователното дружество
З. д-ва разполагат с 2 осн. източника на ср-ва: СК и собствен (резервен) фонд. СК, с който трябва да разполага 1 ЗД-во, тр. да бъде = на границата на платежоспособността. Изисквания минимален р-р на к-ла е опр-н в ЗаконЗ-то и е различен в зависимост от юрид. форма на дружеството:
– за упражняване на обща з-телна дейност – 3 млн. лв
– з-ки живот и злополука – 2 млн. лв
– з-не и през-не – 4 млн. лв
– ВЗК – няма изискване за капитал, а минимален брой членове, които трябва да бъдат з-ни в съотв. кооперация
Източник на ср-ва са в-ките на акционерите, общите резерви, неразпр-та печалба и преоценъчния резерв. Те трябва да гарантират платежоспособността на з-ля по неговите бъдещи задължения.
Източник на з-телния фонд са събраните премии от з-ните лица. От него се изплащат з. обезщ-я или суми на з-ните при настъпване на з. събитие. ЗД-ва заделят 2 вида резерви:
– общи резерви, които се формират по ТЗ за АД и от закона за кооперациите за ВЗК
– застрахователни резерви – заделят се от ЗКомпании в съответствие със ЗЗ-то
Общите резерви се образуват сл. дан. облагане и се отнасят към СК на дружеството. Застрахователните резерви ф-рат з-телния фонд. Заделят се с цел посрещане на поетите задължения по пл-не на обезщ-я и з. суми на онези з-ни, които са претърпели загуби в следствие на настъпили з-телни събития. Те се ф-мират преди дан-то облагане и се признават за р-д на з-ля. Редът и методиката за формиране на з. резерви са регламентирани в специално в наредба на МС.
З-телните резерви, които заделят застрахователите, се определят в зависимост от бранша, в който работят.
І. В бранша “общо застраховане” се формират следните резерви:
1) запасен фонд – служи за покриване на пл-ята от з-ля към з-ните лица през периоди през които рискът се е развил по-неблагоприятно от неговите очаквания, т.е. събраната от него премия няма да е достатъчна да покрие дължимите обезщ-я от з-теля. Той се ф-мира за с/ка на положителният технически резултат. Основно изискване е запасния фонд да се образува поотделно за всеки вид з-не, за да може да се следи финансовото състояние на отделните видове з-ки. В наредбата са предвидени лимити по отношение на максималния р-р на запасния фонд по видове з-ки и рискове
2) резерв за висящи (предстоящи) плащания – заделя се, за да може з-теля да поеме задължения по настъпили, но неизплатени щети. Различни са причините за това з-теля да не може да изплати щетите в годината на тяхното възникване, но най-често това е продължителния ликвидационен процес.
3) пренос – премиен резерв(ППР) – този резерв се прилага при з-ки, чието изтичане не съвпада с отчетния период. Ф-мира се от онази част на нето премията, която се заделя с цел з-теля да управлява риска през следващия отчетен период. Следователно договорите, които ф-мират този резерв са всички едногодишни договори сключени след 01.01., всички 6месечни сключени след 01.07., тримесечни след 01.10. и едногодишни след 01.12. Известни са различни методи за изчисляване на ППР:
метод на точната дата – размерът на ППР се определя с точност до ден
метод на глобално пресметнати дати – надзорът определя процент, който се умножава по премиите и се получава ППР
метод на частичното пресмятане – за целите на този метод годината се разделя на 24 полумесеца и се приема, че договорът е сключен на 15то число в месеца
4) други резерви одобрени от ДЗН (КФН)
ІІ.В бранша “животозастраховане” се създават следните резерви:
1) запасен фонд
2) РВП
3) ППР
4) математически резерв (премийни резерви) по з-ка “живот” – тя е з-телно–техническа необходимост. Ф-ра се за с/ка на спестовната част от него – премията й служи за покриване на поетите задължения на з-теля към з-ния. За премиен резерв се заделят и части от премиите, които не са необходими, съгласно сметнатите основи за покритие на риска и разноските през годината. Те се олихвяват и служат за покриване на пл-ята, които са големи при високите възрасти, и за изпл-то на з-телната сума на преживелите. Премийният резерв не е резерв за сигурност. Той е основна част от чуждите ср-ва в баланса на ЗД-во. Изчислява се по 2 метода:
проспективен метод – разлика между настояща ст-ст на бъдещите пл-я на ЗД-во и настояща ст-ст на бъдещите з-телни премии
ретроспективен метод – разликата между настоящата ст-ст на получените и настоящата ст-ст на изплатените премии на ЗД-во
5) капитализирана стойност на пенсиите – резерв включващ ст-стта на пенсиите, които з-телят ще изплаща в бъдеще с капитализация. По същество не се различава от математическия резерв и се формира за с/ка на олихвената спестовна част от него – премията по т.нар. пенсионно застраховане
6) други резерви, одобрени от ДЗН (КФН)
Собствените ср-ва, с които трябва да разполага едно ЗД-во, трябва да бъдат равни на границата на платежоспособността, която представлява минимален размер на собствените средства намалени с р-ра на нематериалните активи. Гаранционният к-л съставлява 1/3 от границата на платежоспособността.
Основният фонд (капитал) служи като гаранция за изпълнението на задълженията на з-теля към з-ните. Той може да се използва за първоначално финансиране ако няма организационен фонд за изграждане на външна мрежа. Само по изключение основният фонд може да бъде използван за покриване на загуби, предизвикани от неблагоприятно развитие на риска. На практика обаче, преди да се използват средствата от основния фонд, трябва да се използват средствата по скритите резерви, ако им такива.


16? Ф-ми на з-нето
Ф-мите на з-нето са с-ма от ст-сти, които могат да се използват предвид определянето на з-телната сума при общото з-не. Тези ст-сти наричаме з-телни ст-сти и те са хипотетични. Като се съпоставят категориите з-телна ст-ст и з-телна сума се стига до формулирането на категориите пълно з-не, подз-не и надз-не.
Когато з-телната сума > з-телната ст-ст е налице надз-не, което е недопустимо от нормативните уредби на з-нето поради това, че създава условия за неоснователно обогатяване от страна на з-ния. Ф-ми на з-не:
Пълно з-не – Когато з. сума = з. ст-ст е налице пълно з-не. То е наречено така, тъй като отговаря пълно на з-телния интерес на з-ния. Ст-стите, които могат да се превърнат в з-телна сума и така да обособят съответна форма на пълното з-не са:
действителна ст-ст; текуща ст-ст; цена на ново; фактурна ст-ст; балансова ст-ст; пазарна ст-ст; възстановителна ст-ст; възстановителна ст-ст чр. резервни части; договорена ст-ст; каталожна ст-ст; фабрична цена; настояща ст-ст; обща ст-ст; други
Подз-не – Когато з. сума < з-телната ст-ст е налице подз-не (непълно,недостатъчно), т.е. з-нето обхваща само част от интереса на з-ния. Ф-ми на подз-нето:
Пропорционално правило: става дума за това, че обезщ-то е равно на коригираната щета чр. съотн-то з. сума към з. ст-ст. Така пропорцията м/у з. сума и ст-ст определя степента на пълнота на з-нето, което рефлектира върху пълнотата на з-телното обезщ-е. За да се избегнат съмненията за подз-не и доказване на з-телната сума при щета или повреда се препоръчва за з-телна сума да се използва т. нар. Съгласувана сума. Чр. нея се избягват дискусиите за подз-не м/у з-тел и з-н без да се прилага пропорционалното правило.
З-не на дробна част: При тази форма на з-не се договаря т. нар. Посочена ст-ст и съответна дробна част. Произведението от тях е равно на з-телната сума. Сл.ователно степента на пълнота на з-нето зависи от р-ра на посочената ст-ст и р-ра на з-телната ст-ст.
З-не срещу първи риск: форма на з-нето, при която се определя з-телна сума, чийто р-р не се съобразява със з-телната ст-ст. Тази форма на з-нето е целесъобразно да се прилага при з-телни съвк-сти, при които във висока степен преобладават частичните щети. На тази основа обезщ-то се изплаща в следните случаи:
– за настъпили щети до р-ра на з-телната сума обезщ-то се изплаща в пълен р-р
– за настъпили щети, които превишават р-ра на з-телната сума се изплаща обезщ-е в р-р на з-телната сума
Клаузата първи риск обикновено се прилага неограничен брий пъти или за не повече от з-телната сума. Но съществува възможност претърпелият щета и веднъж възползвал се от покритието първи риск да заплати допълнителна премия, при което да има покритие до края на з-ката и то без да се прилага условието първи риск.
Лично покритие: изразява се в непълната степен на покритие на щетата. Когато з-телят не желае да даде покритие за пълна ст-ст, личното покритие е известно като лично участие. Мотивите за въвеждането му са с цел превантивност и снижаване на з-телните в-ки. Реални ф-ми на личното участие са отделните видове фр-за. Когато з-ният ограничава пълнотата на з-телното покритие се говори за лично задържане, което може да се изрази в изключване на част от предстоящия за з-не обект или в стийностно ограничаване на отговорността на з-теля. Мотивите на з-ния за лично задържане са: икономия на з-телна премия, лесно поносими от з-ния щети и др.
Абонаментно з-не(абонаментна полица): В з-нето полицата е основният документ. Тя е автентичен договор, който служи като доказателство за споразумението м-у з-н и з-тел. Издаването й за всяка единична пратка създава доста трудности на търговците. За да се облекчи осиг-то на з-телната защита е целесъобразно предприятията да да з-т своите редовни пратки с дългосрочна полица известна като абонаментна полица. Абонаментното з-не масово се прилага в практиката (при каргоз-нето, з-не на отг-стта на шосейния превозвач) Абонаментното з-не е особена форма на з-не поради това, че от една страна спада към пълното з-не, а от друга, че се използва и при з-нето на отговорности, при които се избира и договаря лимит на отговорност на з-теля. Практикуването на абонаментната полица се обуславя от нейните преимущества пред единичната з-телна полица:
– създава дългосрочна връзка м-у з-ния и з-теля; спестява р-ди; дава автоматично и непрекъснато покритие; дава възможност на з-ния предварително да знае и планира р-дите по з-ката; осигурява предварително носене на отговорност за риска; осигурява един относително постоянен обем на з-телна работа и др.
По отношение на времетраенето на з-телното покритие давано чр. абонаментното з-не, абонаментните з-телни полици могат да секласифицират на срочни и безсрочни. Срочната абонаментна полица е тази, която обикновено се сключва за точно опр. период (напр. 12 месеца). Безсрочната абонаментна полица има само начало, сл. което тя е винаги без предварително опр-лен краен срок, поради което се нарича открита полица.
Абонаментната з-телна полица миже да се прилага с авансова или безавансова премия в зависимост от договорката м/у з-ния и з-теля.       По отношение на единичната полица може да се каже, че е издадена въз основа на абонаментната полица; тя е прехвърляем автентичен документ, в който са намерили място както условията на стандартната карго полица, така и условията на конкретната пратка.           Удобен и много разпространен начин, по който з-ния може да се сдобие с автентичен документ е прилагането на генерална полица и з-телен сертификат. Генералната се различава от абонаментната по това, че се издава за определена з-телна сума.   Както единичната, така и абонаментната з-телна полица подсигуряват покритие при предварително уговорени условия и тарифи м-у з-ния и з-теля.


17? Франшиза
Същност и роля – Фр-зата е известен инструмент в з-нето. Фр-зата е просто неплащане на щети от страна на з-теля; участие на з-ния с предварително опр-лен р-р в покритието на щетите при настъпването на з-телен случай по неговата полица.
Фр-зата е приложима при много видове з-ки, но само по отношение на материални щети. Въвеждането й преследва намаляване на честотата на щетите. Не се прилага при з-ките Злополука и ЖЗ-не, където з. сума се договаря свободно. Ролята на фр-зата за изплащането на обезщетения в намален р-р се изразява в следното:
– осигуряване на по-голяма превантивност от страна на з-ния по отношение на з-телното имущество
– снижение на разноските на з-телната компания
Особено целесъобразно е нейното приложение при з-ките, чийто съвкупности се х-теризират със значителен бр. щети, възлизащи на малки суми.
Видове:
1) В зависимост от обст-ството как се приспада и от кого се поема частта на щетата, фр-зата бива ексцедентна и интегрална.
Ексцедентна (безусловна, абсолютно участие): при нея щетите до р-ра на Фр-зата се понасят от з-ния, независимо дали щетата е по-голяма или по-малка от р-ра на фр-зата (напр. ако р-ра на фр-зата е 100 и щетата е 80, то то з-ния понася сам щетата от 80., а ако щетата е 150 з-ния понася 100, а з-теля изплаща 50).
Интегрална (условна): при нея щетите до р-ра на фр-зата изцяло се понасят от з-ния, а когато щетата превиши р-ра на фр-зата, тогава з-телят изплаща цялото обезщ-е (напр. ако р-ра на фр-зата е 100 и щетата е 80, то з-ния понася сам щетата от 80, но ако щетата е 150 з-теля изплаща цялата щета в р-р на 150).
Годишна агрегатна фр-за: при нея р-ра на фр-зата се приспада, докато агрегатния р-р на щетите достигне определен р-р като сл. това фр-зата не се прилага.
Изгубваща се фр-за: тя действа като процес, в края на който може да спре да действа.
2) Според р-ра си фр-зата се дели на малка и голяма:
Малка фр-за: практиката е приела, че фр-зата с р-р от 50 до 1000 долара или евро се счита за малка. Целта й е да намали ликвидационните разноски.
Голяма фр-за: тя е в р-р от 1000 до 1млн или повече $ или евро в зависимост от големината на з-ния обект и протичането на риска.
3) Като критерии покрити рискове по условията на дадена з-ка фр-зата може да се раздели на обща и частична:
Общата фр-за се прилага по отношение на всички покрити по полицата рискове.
Частичната фр-за се прилага по отношение само на един или няколко риска.
4) Въз основа на връзката м-у фр-зата и р-ра на з-телната премия могат да се разграничат следните видиве:
Фр-за без намаление на премията: такава има, когато се прилага минимална фр-за, при която попринцип не се прави намаление на премията поради това, че обект на зстраховане са малки обекти.
Фр-за с намаление на премията се прилага при голямата фр-за там където обект на з-не са големи обекти.
5) Предвид мярката за р-ра могат да се разграничат следните видове фр-за:
Фр-за във фиксирана сума, която винаги елиминира малките щети
Фр-за в процент, който се прилага спрямо р-ра на всяка щета. Тук з-ния винаги е заинтересован от предотвратяване или намаляване на щетата.
Фр-за във време (напр. 24 часа, 7 дни и др.)
6) Друг вид фр-за са обичайна и скрита:
Обичайна фр-за: прилага се при смяната на стари с нови части на принципа на ексцедентната фр-за. Прилага се мн често при з-нето на електронно оборудване и внякаква степен отразява изхабяването.
Скрита фр-за: става дума за необявяането на лесно поносими от з-ния щети или повреди.
18? З-телна калкулация
За да възмезди з-ните за претърпените от тях щети или повреди, з-телят тр да калкулира тарифна ставка. Тя се изразява в % или ‰, който като се умножи по з-телната сума на обекта за з-не дава з-телната премия.
Първо се калкулира нето премията, сл. което се поясняват разноските и начисленията. Нето премията се състои от два ел-та. Първият е показателят рискова премия (Х). Този показател се изчислява чр. отн-е м/у сумата на изплатените обезщетения (Q) и сумата от з-телните суми на всички з-ни обекти (Sn) è Х=Q/Sn
Бруто премията (платима премия) се опр-ля като към нето премията се добавят АСРазноски, начисления за фонд Предпазни меропр-я, з-телни такси, добавки за разсрочени в-ки и др.
19? Стопанска защита – предпазни и ограничителни мерки
В зависимост от това кога във времето стопанската защита се упражнява, тя може да се раздели на предпазни меропр-я или ограничителни меропр-я.
Превантивните меропр-я целят отстраняването на причините за настъпването на з-телното събитие.
Ограничителните меропр-я целят ограничаване на щетите и повредите по време на щетата или повредата и сл. това.
Ролята на з-телните и през-телните компании по отношение на стопанската защита е да се поддържа тяхното високо ниво. Попринцип з-телите финансират, но понякога тази дейност тр. да бъде съвместна и с общи ср-ва. Подчертаната социална същност на стопанската защита е основанието за създаването на Фонд предпазни меропр-я при з-телното д-во. Както всяка дейност, така и стопанската защита най много зависи от нивото на адекватната организация на съответните меропр-я. Стопанската защита е с неограничени възможности, тъй като з-телите познават най-добре риска. Важно е да се каже, че з-нето и стопанската защита са различни ср-ва за управление на риска.


20? Ликвидация на щетите и повредите
Ликвидация на щетите наричаме съвкупност от д-я, имащи за цел да се установи настъпването на з-телния случай и ст-стта на вредите и величината на з-лното обезщ-е, което тр. да се изплати на з-ния.
При ликвидацията е важно да се спази принципа “З-нето да не води до Обогатяване” – това важи в най-голяма степен за з-ните. Опасно е и когато з-телното дръжество с „широка ръка” изплаща обезщ-е. Това дава възможност за по-честа проява на измами в з-нето. Етапи:
1) Констатация на щетите – тр. да се получи известие за настъпване на щета, сл. което се извършва оглед на щетата. Проверяват се документите на з-ния и се съставя з-телен протикол за остановените щети.
2) Оценка на р-ра и степента на щетите – това е най важният етап от ликвидацията. Тук много важна е з-телната оценка (процес на остановяване ст-стта на з-телния обект). Накрая се съставя ликвидационен акт.
3) Изпл-не на обезщ-то – тук има 2 подетапа: изчисляване на з-телното обезщ-е и неговото изплащане.
Ако лицето не е съгласно с р-ра на обезщ. може да направи възражение в определен срок. При изплащане на тотални щети, унищоженото имущество се прехвърля на з-теля. Ако щетите са причинени от трети лица з-теля упражнява регресни права спрямо тях.
21? З-телен договор – същност и основни х-теристики
Същност: З-телния договор е инструмент на з-телното право за въздействие и регулиране на застр. правоотн-я. Той е инкорпориран в т.нар.полица и вместо ЗД по-често се употребява термина з-телна полица. Полицата е документ на з-теля; законно доказателство за съглашение пред съда за предявяване на иск за щета от з-ния с-у з-теля. ЗД е официален писмен и персонифициран документ, поради което не е необходимо да се подпечатва. ЗД е договор за обезщ-е.
За з-нето е важно да се подчертае, че при нарушение на договора р-ра на възмездимите щети е по-малък от възмездимите щети при правонарушението. За ЗД е много важно, че чр. него се лимитира отговорността по самия договор. ЗД е специален договор на гражданското право. ЗД е договор, според който з-ния плаща з-телна премия, а з-телят плаща з-телно обезщ-е. С договора за з-ка з-теля се задължава да поеме определен риск с-у плащане на премия и при настъпване на з-телно събитие да заплати на з-ния или на трето ползващо се лице з-телно обезщ-е или парична сума. ЗД може да се сключва в полза на трето лице както в общото така и в личното з-не. В този случай третото лице придобива правото да получи обезщ-е или з-телна сума, без да е страна на з-телния договор, стига само да е упоменато в него. Осн. х-ки:
– ЗД е формален договор, т.е. той се въплащава в конкретна писмена форма
– ЗД е каузален
– ЗД е двустранен договор
– ЗД е консесуален договор
– ЗД е със случаен х-тер, защото при сключването му не са известни последиците от него.
– ЗД е възмезден договор
– ЗД е главен договор (договор, който сам по себе си има самостоятелно съществуване.
– ЗД влиза в сила, когато е платена з-телната премия
22? Страни и елементи на з-телния договор
Страните са з-н и з-тел
Елементите на ЗД са тези, които са необходими за неговото съдържание, а именно:
– имената и адресите на страните; предмет на зстраховката; покрити рискове; срок на договора, както и начало и край на з-телното покритие; з-телната сума; з-телната премия; дата и място на издаване; подписи на страните
ЗД съдържа също: обичайни елементи; случайни елементи


23? Автомобилно з-не
З-телната защита осигурява бързо е реално възстановяване и влизане в употреба на автомобила. Това обособява и самата автомобилна з-ка наречена каско. Каско е дума от немски произход и означава корпус. *Автомобилното з-не е най-големият бранш з-не в световен мащаб.
З-ката Автомобилно каско има за задача да възмезди своевременно и максимално пълно собственика на ощетения автомобил с цел въвеждане в експлоатация. З-ката е доброволна.
Обекти на тази з-ка са всички сухопътни превозни ср-ва със собствен двигател и прикачените към тях полуремаркета и ремаркета с български държавни регистрационни номера.
Субекти на з-ката са собствениците на автомобилите.
Териториалния обхват на з-ката е Р Б-я.
За определяне на з-телната сума на автомобилите у нас се използва немския каталог за оценка на автомобилите Шваке.
При автомобилното з-не в зависимост от степента на з-телното покритие се разграничават две основни з-телни покрития: Пълно и Частично автокаско.
Пълното автокаско покрива има най-масово приложение в з-телната практика и покрива:
– вс. прир. бедствия; всички злополуки; всички злонамерени д-я на трети лица; пожар; кражба или грабеж; благоразумните р-ди за ограничаване на загубите при настъпил з-телен случай
Частичното автокаско представлява част от покритието Пълно автокаско.
Частично покритие-А представлява Пълно автокаско, но без да покрива кражба или грабеж на МПС.
Частично автокаско-Б обхваща: всички приридни бедствия, злополуки, злонамерени д-я на трети лица, пожар
Частично автокаско или клауза кражба или грабеж на МПС обхваща случаите на кражба или грабеж на МПС.
Частично автокаско-Пожар се прилага рядко и е предназначено главно за спрени от движение МПС.
При тази з-ка формата на договора тр. да съдържа следната инф-я:
– име или наименование и адрес на з-ния; данни за з-ния/з-щия; повреди и/или липси при сключването на з-ката; вид на з-телното покритие – пълно или вид частично; з-телна сума; р-р на годишната з-телна премия; претърпени щети в предходни з-телни години; извършител на огледа на автомобила; подписи на з-ния и з-теля
По отношение Ликвидационната дейност: тя е цялостната дейност по установяването на з-телния случай, оценка на щетите и повредите, определянето и изплащането на з-телното обезщ-е. (напр. р-ди за експертни консултации)
З-КА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Тук се възмездяват щетите или повредите, които са пряка последица на даденото деяние-налице е вина, която ома пряка причинна връзка с вреди на трето лице. При тази з-ка при оценката на щетите или повредите изхабяване не се допуска. Тази отговорност е законна отговорност, която означава, че не съществува договор м-у з-н и з-тел. Непозволеното увреждане е безусловно основание за гражданска отговорност като това увреждане се изразява в значими имуществени и неимуществени вреди. Тази з-ка е задължителна.
З-ката обхваща отговорността на ФЛ или ЮЛ като собственици, ползватели, държатели и водачи на автомобили с държавни контролни нимера. Отговорността при тази з-ка може да бъде деликтна или квази-деликтна. (от “деликт” – термин, означаващ нарушение на закона, правонарушение, престъпление)
З-КА ЗЕЛЕНА КАРТА
Това е з-ка за покритието на отговорността към трети лица в м-ународен план. Зелената карта е договор, с които по отношение на з-нето притежателят му може безпрепятствено да се движи с автомобила си в страните членки на Зелена карта. Членовете на договора Зелена карта уреждат взаимотн-ята си посредством Типово споразумение на Съвета на националните бюра. Това споразумение е двустранно. Нашето бюро е наречено Национално бюро на българските автомобилни з-тели. Споразумението Зелена карта е доброволно сдружение на националните бюра, които са сдружение на националните з-тели, упражняващи тази з-ка.
З-КА НА ШОСЕЙНИЯ ПРЕВОЗВАЧ
Отговорността на шосейния превозвач е вид з-ка от бранша Обща гражданска отговорност, скоято се осигурява з-телна защита на самия превозвач. Давността при тази з-ка се погасява с изтичането на три години от датата на настъпване на з-телния случай.
24? Застаховка пожар(елементарен пожар)
Един от най-старите браншове з-не е пожароз-нето. Днес то е известно и като имуществено з-не. То е бранш на Общото з-не.Предмет на з-ката е не само имуществото, а и интересът върху имуществото.
Субекти на з-ката Пожар(елементарен пожар) са собствениците на движимото и недвижимото имущество, които могат да бъдат физически и юридически лица.
Обекти на з-ката са недвижими и/или движимо имущество.
Недвижимото имущество се представлява от сгради, апартаменти, къщи и др.
Движимото имущество е дадената сграда или помещение и за целите на з-нето се разделя на две подгрупи: ст-стно имущество и обикновенно домашно имущество, което обхваща стандартни вещи
З. сума е сумата, за която е з-н даден имуществен интерес. При тази з-ка за з-телна сума на движимото и недвижимото имущество се прилагат много често договорена ст-ст м-у з-теля и з-ния. По отношение на покритието на риска „Гражданска отговорност” към тази з-ка се договаря лимит.
З-телното покритие при з-ката Пожар се упражнява чр. пакет от рискове, които са х-терни за всички обекти на з-ката. Обекновено със з-ката пожар се покрива следният пакет от рискове:
– пожар, включително щетите и повредите от гасенето му; светкавица, гръм; експлозия; удар от летателен апарат; буря; проливен дъжд; наводнение; измокряне от забравени отворени кранове и чешми; градушка; тежест от натрупване на сняг; удар от превозно средство; измръзване; късо съединение; токов удар и др.
Обикновено периода на з-ката е 12 мес.
З-ката Пожар се сключва на базата на писмено волеизявление на з-ния за сключване на з-ката. Доказателствен формален документ за сключената з-ка е т.нар З-телен интерес. Основните елементи за сключване на тази з-ка са:
– данни за з-ния; данни за з-телното имущество; з-телна сума; противопожарна обезопасеност; противокриминална обезопасеност; х-теристика на района и др.
З-телната премия се калкулира от з-теля. Тя се заплаща еднократно или на разсрочени в-ки от з-ния. За да влезе в сила з-ката е необходимо з-ният да плати годишната премия или първата в-ка и сл. това в срок останалите разсрочени в-ки.
25? З-ка Индустриален и търговски пожар
Предмет на з-ката Индустриален и търговски пожар е осигуряването на адекватна з-телна защита на изключително важните за обществото стопански сектори-производство, търговия, услуги, администрация и други.
Субекти на тази з-ка са собствениците, наемателите, включително лизингополучателите, концесионери и др.
Обекти на З са най-разнообразни обекти на индустрията, търговията, услугите... Не са обект на тази З сгради, съоръжения и др подобни, които са в строеж.
За определянето на з-телната сума при тази З обектите тр. да се разделят на недвижимо и движимо имущество:
За недвижимото имущество е подходящо да се използват следните ст-сти:
– за нови сгради – Ст-ст на ново
– за използвани сгради в много добро състояние е подходяща – Действителна ст-ст
– за използвани сгради и изхабени над 50% – Настояща ст-ст
– за напълно износени и неподходящи вече за дейността сгради – Обща ст-ст
За з-телна сума на движимото имущество е препоръчително да се прилага – Действителна ст-ст.
По отношение на з-телното покритие тук се различават 2 вида покритие:
Базово покритие, което протектира материални и нематериални щети и обхваща четири риска
– пожар; светкавица; експлозия; падане на летателни апарати
Разширеното покритие обикновено протектира само материални щети от рисковете, които наред с тези от базовото покритие са присъщи на дадения индустриален и търговски обект и се разделят на:
неполитически рискове:буря, градушка, наводнение... политически рискове:стачка, бунт, тероризъм...
Сключването на з-ка индустриален и търговски пожар е относително сложен и продължителен процес. Най същественото обаче е набирането на преддоговорната информация чр. „Въпросник за оценка на обект”. Въпросника съдържа:
– наименование на обекта; з-телна сума; обща информация; месторазположение и изложение; конструкция; комуникации/общи рискове; складиране; стопанско процеси; специални рискове; електронно оборудване; управление; поддържане/инспектиране; защита с-у пожар и експлозия; настъпили щети
По отношение на з-телната премия се прилага т. нар. Процентуален метод за оценка на риска
26? З-ка карго
З-нето на товари по време на превоз е известно като Карго з-не. Карго е английска дума, която означава товар, а в з-нето е термин, който обхваща з-телния интерес по отношение на всички видове товари, превозвани с всички видове транспорт. З-ката е наречена така, защото з-телят не се интересува дали превозваните товари са предназначени за по-нататъшна преработка или продажба. Появата на карго з-нето безусловно е свързана с морския транспорт и английската практика. Карго з-нето е доброволна з-ка.
З-телни аспекти на CIF сделката:
– з-ката е задължителна за продавача
– З тр. да бъде сключена със з-тел или з-телна компания, ползващи се с добро име
– З тр. да покрие цената CIF увеличена с 10% – това увеличение е з-не на загуба на доход
– З тр. да бъде сключена с минимално покритие в съответствие с Институтските карго клаузи
Като се има предвид обема на м/унар. стокообмен може да се лаже, че в мн. голяма степен търговските сделки са основна предпоставка и регламентират конкретното сключване на карго з-ката.
Институтските карго клаузи се изразяват чр. три стандартни комплекта от клаузи:
- Институтска карго клауза-А-01.01.82
- Институтска карго клауза-B-01.01.82
- Институтска карго клауза-C-01.01.82
Институтска карго клауза-А: осигурява най-пълното з-телно покритие и обхваща 2 основни раздела:
– раздел първи - покрити рискове
– раздел втори - непокрити щети, повреди и р-ди
Институтска карго клауза-B: осигурява значително по-ниско или по-ограничено з-телно покритие от клауза А и съдържа следните 2 осн. раздела:
– раздел първи - покрити рискове или покрити щети, повреди и р-ди
– раздел втори - изключения, т.е. непокритите щети, повреди и р-ди
Институтска карго клауза-C: осигурява най-малко з-телно покритие от 3те клаузи и съдържа следните 2 основни раздела:
– раздел първи - покрити рискове или покрити щети, повреди и р-ди
– раздел втори - изключения, т.е. непокритите щети(същите като при клауза В)
Унифицирани раздели на клаузите А,В,С:
1) раздел първи-времетраене на з-ката:
З-та започва от момента, когато стоките напуснат склада или мястото на складиране, посочени в полицата за започване на транспортирането, продължава през време на обичайното транспортиране и завършва: при доставка на стоките в склада или определеното място за складиране на получателя, което местоназначение е посочено в полицата., до изтичане на 60 дни сл. завършване на разтоварването на стоки от кораба на крайното пристанище.
Ако сл. разтоварване от кораба на крайното разтоварно пристанище стоката тр. да бъде препратена до друго местоназначение, то тази з-ка не продължава по отношение на последващото местоназначение. З-ката остава в сила при забавяне, независещо от з-ния.
2) раздел втори - претенции:
-клауза за з-телен интерес
-клауза за разноски за препращане
-клауза пълна конструктивна загуба
3) раздел трети - изгода от з-ката
4) раздел четвърти - намаление на загубите
5) раздел пети - отбягване на закъснение или благоразумна експедитивност
6) раздел шести - закон и практика
Видове карго з-телни полици: изборът на един или друг вид полица зависи от нейното предназначение. Като видиве карго з-телни полици могат да се изброят:
единична з-телна полица, която протектира даден маршрут и товар за определен период
генерална з-телна полица, която е автентичен документ и която покрива поредица от з-ки за определен период
абонаментна, чр. която з-телят поема автоматична отговорност за неопределено време.
З-телен сертификат – документ издаван обикновено от з-телния брокер или з-теля за доказване, че е сключена з-ка
бланкова полица – покрива незначителни товари с еднократна премия за всички тях
блокова полица, която се прилага при вътрешното карго с лимит за всяка пратка
плаваща з-телна полица, която е з-телно покритие за определен обем обекти за определен период à открита з-телна полица – нелимитирана плаваща з-телна полица, обикновено с период от 1 месец до 1 година
рейсова з-телна полица – типова полица за еднородни товари
27? З-не злополука
Злополуката като з-телно понятие означава нещастен случай, причиняващ материални щети и повреди или увреждане на човешкия организъм. Когато обаче се говори конкретно за з-ката Злополука се разбира, че злополуката е риск, чието настъпване уврежда човешкия организъм. В З-нето за злополука не се считат професионалните заболявания и болести. Тук разноските почти винаги са лимитирани,. Не се покрива смърт и загуба на трудоспособност от военен риск. З-ката може да се сключва за български граждани за територията на Б-я и в чужбина и за чужди граждани за територията на Р Б-я. Тя може да се сключва с единична или групова з-телна полица от съответното физическо или юридическо лице.
Изключения: преднамерена груба небрежност на з-ния; самоубийство и сбиване; последици от употреба на алкохол; професионални заболявания; лечебни мерки; военен риск; други
Изплащане на обезщ-е: При смърт на з-ния з-телят изплаща обезщ-то на законните наследници на з-ния, ако не е посочено и вписано в полицата ползващо се трето лице. При трайна загуба на трудоспособност обезщ-то се изплаща на з-ния. Тази з-ка се ползва с предимството за по-лесно изследване и управление, тъй като з-телните съвк-сти са хомогенни в значителна степен.
Видове з-ки злополука:
1) ЗЗлополука на работниците: доброволна З. Нейни обекти са работниците. Мижв да се сключи както от работниците, така и от работодателя. Покритието на тази З обикновено има следния обхват:
– смърт от злополука
– трайна загуба на трудоспособност от злополука
– временна загуба на трудоспособност
– медицински разноски
– разноски за репатриране сл. злополука
– други
Много важно за тази з-ка е да се отбележи, че териториалния обсег е територията на Р. Б-я, което означава, че злополуката не се дели на трудова, битова и др. От това следва, че през периода на З тя е в сила навсякъде – на работа, вкъщи и др.
2) З работническо обезщетяване: осигурява з-телно покритие с-у индустриалните злополуки и свързаните с работата болести на работното място. Тя е основана на факта, че осигуряването на обществената безопасност е категорично закотвена в конституциите на почти всички страни и е главна задача на д-та да защити свойте граждани.
3) З Злополука на лицата в автомобила: тя е доброволна З и обикновено нейни субекти са собствениците на автомобила. Обекти на тази З са водачите и пасажерите на автомобила. Покритието обхваща следните рискове и разноски:
– смърт от злополука
– трайна загуба на трудоспособност от злиполука
– медицински разноски за злополука
– дневни разноски
– погребални разноски
По тази з/ка по принцип не се обхващат следните злополуки:
– при използване на автомобила без знанието на собственика
– при тренировка или състезание с автомобила
– при изп. на автомобила от заболели водачи
Отговорността на з-теля може да се определи като:
– с-ма според броя на местата в автомобила с определен р-р на з-телната сума за едно лице като тази с-ма е по-подходяща за З Злополука на лицата в обществения транспорт
– с-ма агрегатна сума за автомобила, при която не се отчита броят на лицата
4) З Злополука на лицата в чужбина: тя е доброволна з-ка и намира широко приложение в случаите на пътуване и/или пребиваването на лица в чужбина. Обикновенно тази З се ползва за по-кратки срокове – 5,10,15,20,30 дни като тарифите на з-телите са с дневна тарифна ставка. Покритието се прилага извън територията на Б-я. Тази З има следното покритие за чужбина:
– смърт от злополука
– трайна загуба на трудоспособност от злополука
– медицински разноски
– разноски във връзка с гражданска отговорност на лицето
– разноски за репатриране
– други разноски
Р-рите на з-телната сума и лимитите на отделните видове разноски се договарят. З-телните суми и лимитите за разноски се определят в щатски долари или евро, докато з-телната премия се плаща в левове по централния курс на БНБ в деня на сключване на з-ката. Тази З обикновено се предлага с асистънс(оказване на помощ) и в това отношение много от нашите з-телни дружества ползват услугите на м-ународната и световно известна асистираща компания КОРИС с централен офис в Париж.


28? З-не Обща гражданска отговорност
З Гражданска отговорност е правнозащитна., гарантира правната защита на з-ните по граждански искове. Принадлежи към имущественото з-не, но като обща з-ка на имущество, поради което се отличава от останалите имуществени з-ки. Договорът за гражданска отговорност покрива гражданскоправното задължение за възмездяване на дадена щета или повреда, възмездява плащането. Особеност на З е и това, че реалната граница на отговорността предварително не може да бъде известна, а следва да се определя на емпирична основа., също така тук з-телния случай настъпва чр. чисто юридически факт.
Видове:
1) З Отговорност за продукти: в случаите, когато доставените продукти не отговарят на изискванията на пазара, възниква въпросът за носене на отговорност за причинените щети от дефектни продукти. Чр. з-нето на отговорността за продукти се гарантират бъдещите плащания на з-ния, което осигурява и вземанията на пострадалите трети лица. Сериозен аргумент е фактът, че не се з- самият продукт, а се з- покритието на виновно причинените щети на трети лица като последиците от неговата употреба или консумация. Необходимостта от з-нето на отговорността за изделия се обуславя в много случаи и от катастрофичния х-тер на щетите, т.е. че р-ра на исковете за обезщетения от приозводителя може да достигне и надвиши печалбата от търговската сделка. От з-телен аспект договорната гаранция е отговорност, приета от производителя, продавача или доставчика на продукта по договорен път, т.е. гаранцията има договорен произход. При интерпретацията на това определения тр да се има предвид, че гаранциите биват фактически и предполагаеми. Фактическата гаранция се изразява в описание и към нея се отнасят брошурите, рекламните материали... Предполагаемата гаранция е изградена на принципа, че всеки продукт има определена годност., отговаря на дадено качество и има определен стандарт. Съществен момент при отговорността за изделие е утвърждаването на стриктната отговорност за дефектните продукти в съдебната практика. За изплащане на обезщ-е се изисква да се докаже:-първо, че производителя дължи задължение за грижа на ищеца., второ, че производителя е в нарушение на тази грижа., трето, че има причинна връзка м-у нарушеното задължение на ответника и повредата на ищеца., и четвърто, че претърпените повреди от ищеца са предвидими последици на нарушение на производителя. Субекти на З са различни физически и юридически лица, които могат да се представят в две основни групи: 1-производители на продукти и 2-търговски организации.
З-телно покритие: З по същество е възмездяване на з-ния за отговорността му по закон за щети или повреди на трети лица, произтичащи от продадени или доставени им дефектни продукти. Същественото тук е , че з-телят не възмездява щети на самия продукт, а причинените щети на самите трети лица или тяхното имущество от дадения продукт. Оттук следва, че не се з- качеството на продукта. Съществен момент при тази З е нейното разграничаване от общата гражданска отговорност-критерии: моментът, когато продуктите са напуснали помещенията на з-ния., гактът дали по време на настъпване на з-телния случай продуктът е бил в дефектно състояние., в дадения случай отговорността се носи от з-теля.
При този вид з-не за целесъобразно се счита като база да се използва ст-стта на изделията. Тъй като тяхната ст-ст е променлива величина и последиците от настъпването на з-телните случаи са тежки се препоръчва да се работи с уредима прения, която създава възможност за регулиране на премийния приход на з-теля.
Времетраене на З: договаря се м-у з-ния и з-теля
2) З Професионална отговорност на лекаря и болницата: тя е професионалната отговорност на специалиста при упражняването на дадена професия. Професионалната З на лекаря и болници осигурява з-телна защита-изплащане на обезщ-е поради небрежно лекуване на болния. Отговорността на з-теля при тази З, както при всички з-ки на отговорност, обикновено е лимитирана чр. единичен и агрегатен лимит. Единичния лимит е по отношение на всеки един з-телен случай, а агрегатния лимит е лимит за периода на з-ката-обикновено една з-телна година. За калкулирането на премията при този вид З важат принципите за калкулирането на премията в з-нето.
3) З Отговорност на работодателя: създадена е да протектира законната отговорност на работодателя към всяко наето от него по трудов договор лице за изпълнение на съответна дейност. Обикновено отговорността на з-теля по тази З е лимитирана. Тази З може да де прилага самостоятелно или като част от други з-ки. Тази З е доброволна и при нея могат да се договарят и допълнителни покрития.


29: Финансови З-ки
1) З Лизинг: Отдаването под наем или наемането за определен период е известно под наименованието лизинг. На лизинг се взимат вещи за стопанско и лично потребление. Лизингът е възмездно наемане, за което лизинговата цена се плаща обикновено месечно. Той се осъществява посредством договор за лизинг. Важно е да се отбележи, че по време на лизинговия период собственик на отдаденото имущество под наем е лизингодателят. Лизингът е форма на кредитиране или специфична форма на финансиране или особен инвестиционен инструмент. Лизинговият договор обикновено е за продължителен период-няколко години. Неговото прекъсване от лизингополучателя в ранен и още повече в по-късен период е с пагубни финансови последици за него. Няма безлихвен лизинг. Обикновено отдадените под наем обекти сл. изтичането на срока на договора остават собственост на лизингодателя. Такъв вид на лизинга се нарича оперативен лизинг. Възможно е обаче сл. изтичането на лизинговия договор лизингополучателят да стане собственик на наетото имущество, В този случай се говори за финансов лизинг.
В много случаи у нас лизингодателят предлага принудително лично з-телно обслужване. В зависимост от обекта на лизинга обикновено се правят два вида з-ки: конвенционални з-ки, които обикновено се отнасят до з-нето на даденото имущество и свързаните с него з-телни интереси без да се отчита лизинговата дейност., и лизингова з-ка, която е финансова з-ка в полза на лизингодателя, но се плаща от лизингополучателя, тя покрива спирането на плащането на погасителните в-ки от лизингополучателя.
Преди предаването на автомобила лизингодателят го з- на свое име и за сметка на лизингополучателя, който заплаща еднократно премиите по з-ките Пълно автокаско, задължителните з-ки Гражданска отговорност-доброволно ниво и злополука по член 77 ал. 1 т. 1 и 2 от закона за з-нето.
2) З на кредит: тя е предназначена да възмездява кредитора за неплатената му сума или в-ки от неговия кредитополучател. Като предмет на тази з-ка се определя неплатената сума или неплатените погасителни в-ки от кредитополучателя предвид конкретно определените р-р, вед, срокове и др. З-телното покритие тр. максимално възможно да следва ф-мирания от кредитния договор финансов риск. Тази З е финансова З. Периодът на З обикновено е дванадесет месеца. З на кредит се х-теризира като подчертано рискова за з-теля, поради което при нея често се прилага фр-за. Преддоговорната информация се оценява като много съществен момент. Тази З е преимущество на по-големите или специализираните в това отношение з-телни дружества. Особеност при тази З е, че преддоговорната информация засяга не само з-ния-кредитора, но в много по-висока степен тя засяга кредитополучателя и естествено преследва оценка на неговата кредитоспособност. Тук обезщ-то обхваща частта на неиздължената сума по кредита в рамките на з-телната сума.
31? Презастраховане
Функции:
1) балансирано отклонение (25млн à 1% à 25 000 $)
2) осигуряване и увеличаване капацитетът на застраховането
3) сервиз – услуги (разработка условията на застрахователен договор; обучения; анализи; помощ за з-телите и брокерите)
4) *косвена ф-я – гарантиране финансовата стабилност на з-вания чр. з-телната компания
32? и 33? Проп. и непропорционално презастраховане
1) Проп. з-не (смесено през-не – квотен+ексцедентен дог.)
20(самозадържане) / 80 (през-тел) – проп. разпр-е отговорност, премия, щети (на база обект, з.сума, отг-ст)
А) Двустранно факултативен (доброволен) договор
факултативно-облигаторен – за седанта е доброволно; през-теля поема ангажимент за през-не
облигатоарно-факултативен – седанта е длъжен да предложи з-ките, к/о получава; през-теля избира дали да ги приеме
Б) Квотен договор
– двустранно облигаторен; автоматичен договор – вс. з-ки, които седанта получава, цедира към през-теля, който от своя страна е длъжен да ги приеме (да поеме отговорността)
– Ексцедентен договор à селекция – напр. вс. обекти под 1 млн остават за з-теля
*при малки обекти самозадържането се определя в абсолютна сума
2) Непроп. з-не (на база щети)
ексцес-лосово з-не (превишение на загубата; превес на щетата)
вс. щети от вс. обекти (напр. коли) до опр. сума/р-р (напр. 1 млн) з-теля плаща. Сл. надминаване на тази сума (ексцес) започва да плаща през-ля (също до 1 млн-в примера)
1st layer – 1 000 000   PREZ   XS   1 000 000  Z
2nd layer – 1 000 000   PREZ   XS   2 000 000  Z
стоп-лос – стопира се пл-нето на щети
* земед. култури – когато събраните премии се изплатят до 100% (3 от 3млн щети от премии) з-теля спира да плаща и плаща през-теля (в р-р на 150% напр. 150 млн)
ъмбрела кавър/чадър – над договори, които са “под покритието на чадъра” – за определени з-ки
34? З. посредници – брокери и агенти
Агентите работят към 1 или макс. 2 комп. (1 ЖЗ и 1 ОЗ). Могат да бъдат ФЛ или ЮЛ.
Брокерите могат да раб. с вс. компании. Освен посредници м/у з-тели и клиенти могат да бъдат посредници м/у з-тели и през-тели. Те са професионални посредници и се лицензират към ЗН-КФН.
Изисквания: Задължително висше образование; проф. опит поне 2г като сключващ з-ки; 5000лв еднократна и 1000 лв годишна такса; задължителна з-ка проф. отг. (агентите също)
Брокерски пазари – на тях се търгуват з-ки; пример за брокерски пазар е Лойдс.


35? Място и роля на държавата в з-нето
З-телен надзор: осъществява се от държавна институция - КФН и по-конкретно от управлението З-телен надзор. Понастоящем надзора се осъществява по реда на ЗЗ-нето и на ЗКФН. Надзорът върху з-нето се състои главно в следене за извършване на наръшения, изразяващи се в: наруш-я на законите и техните поднормативни актове, свързани със з-нето., застрашаване интересите на з-телните лица., наруш-не на условията, при които е издадено разрешението за з-телната дейност., извършване на сделки и действия, които засягат финансовата и организационната стабилност на з-теля., възпрепятсраване упражняването на з-телния надзор.
Функциите на з-телния надзор обхващат контрола и приложението на условията на з-телните договори.
З-н надзор (към КФН) издава и отнема разрешение за з-телна и/или през-телна дейност.
Гаранционен фонд: нормативно създадена институция с цел да се решават много важни и особени случаи при задължителните з-ки Гражданска отговорност и Злополука. Гаранционния фонд е ЮЛ със седалище София и структурни единици в страната. Предмет на дейност – извършване на пл-я на обезщетения по посочените з-ки. Ср-вата на фонда се набират от в-ки на з-телите, глоби и имуществени санкции, възстановени суми по закона за з-нето и от инвестиции на ср-вата на фонда. Минималния р-р на фонда е 3 000 000 лв. Гаранционния фонд изплаща обезщ-то до лимита на з-телните суми на отговорност по задължителните з-ки за територията на РБ-я и съгласно българското законодателство. Сл. изплащането на обезщ-е по з-ката Гражданска отговорност Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до р-ра на платеното обезщ-е. Фонда се управлява от УС, който се състои от председател и четерима членове.
Българска агенция за експортно з-не (БАЕЗ): тя е АД, учредено през 1998г с капитал 10 000 500 лв. Основен акционер в АДто е РБ-я, представлявана от министъра на икономиката и финансовата група ДЗИ-банка. Съгласно Закона за експортно з-не Агенцията е специализирана институция за з-не и през-не за сметка на д-та, т.е. става дума за плащанията на износителя по договора за износ срещу търговски рискове, политически рискове и банкове кредити.
Целта на Агенцията е нормативно определена и обхваща осъществяване и реализиране на националната стратегия в областта на външнотърговския обмен и реализиране на български инвестиции в чужбина. Агенцията упражнява свията дейност в две направления:
– з-не за сметка на д-та
– з-не за собствена сметка
Агенциата е член на Парижкия клуб на новосъздадените агенции за експортно з-не. Експортното з-не освен че стимулира износа, гарантира и финансовата стабилност по дадена сделка.