Упражнение 3

 

 

Методологически бележки по платежния баланс на България

 

Платежният   баланс   е   статистически   отчет  за   всички   икономически   сделки   между резидентите  на страната и резидентите на останалия свят за определен период от време. Обичайният отчетен  период  за всички видове данни, включени в сметката на баланса, е една година. Платежният баланс е един от най-важните статистически документи за всяка държава. Той разкрива колко стоки и услуги е внесла и изнесла страната, както и дали тя е заемала от останалите държави или ги е кредитирана. От баланса може да стане ясно дали паричните  власти  (обикновено  ЦБ)  са  увеличили  или  съкратили  обема  на  валутните резерви.
Платежният баланс отчита статистически всички сделки между местни и чуждестранни резиденти,  независимо дали са покупки на стоки и услуги или на финансови активи - акции, облигации и банкови сделки.
Резидент- терминът резидент включва лица, домакинства, компании и обществени органи. Съществуват  някои  проблеми  при  определянето  на  резиденството.  Многонационалните компании  са  резиденти  на  повече  от  една  страна.  За  целите  на  платежнобалансовата отчетност клоновете на такива компании се разглеждат като резиденти на страната, където са разположени. МВФ, СБ и ООН се считат за чуждестранни резиденти.
Критерият за включване на една сделка в ПБ е тя да бъде между резидент на отчитащата страна и резидент на останалата част от света.
Информацията  се  събира  от  митническите   власти,  банките,  пенсионните  фондове, многонационалните     и     инвестиционните      компании,      от     местните     власти     и     от централните правителствени органи.
Българската народна банка съставя и отчита платежния баланс на страната на основание Закона за Българската народна банка. Методологията за отчитане на платежния баланс е свързана с тази на  Системата от национални сметки (СНС). Статиите  на платежния баланс кореспондират в голяма степен със съответните елементи на сметка Останал свят от  СНС.  Съществува  тясна  взаимовръзка  и  между  Международната  инвестиционна позиция  и  платежния  баланс.  Финансовата  сметка  на  платежния  баланс  представя транзакциите (потоци) на една икономика, свързани с външните й финансовите активи и пасиви, които се отразяват върху размера на притежаваните външни финансови активи и пасиви, отчитани в международната инвестиционна позиция.

 

Счетоводни принципи и стандарти

Основното  правило,  прилагано  при  съставянето  на  платежния  баланс  на  България,  е прилагането  на двойното счетоводно записване. Като кредит, с положителен знак, се записват: износ на стоки и  услуги, получен и начислен доход, компенсиращи записи за безвъзмездно   получени   реални   и   финансови   ресурси   (трансфери),   увеличение   на финансовите  пасиви  и намаление  на  финансовите  активи.  Като дебит,  с отрицателен знак, се записват: внос на стоки и услуги, платен и начислен доход, компенсиращи записи на безвъзмездно предоставени реални и финансови ресурси, увеличение  на  финансовите активи и намаление на финансовите пасиви.
Времето  на  записване  на  операциите  в  платежния  баланс  е  моментът  на  смяна  на собствеността.
Оценяването на транзакциите се извършва на базата на пазарните цени. Ако пазарните цени на транзакциите не са известни, като приближение за тях се използват средни пазарни цени.
Промените в стойността на притежаваните активи или пасиви към чужбина, които се дължат на валутно-курсови и преоценъчни разлики не се отразяват в платежния баланс. Платежният  баланс  на   България   се  отчита  в  евро,  в  левове  и  в  щатски  долари. Преизчисляването в съответната валута  се извършва чрез валутния курс към момента на транзакцията. Ако той не е известен, или е неприложим по други практически причини, се използва среден валутен курс за отчетния период.

 

Компоненти на платежния баланс

Компонентите  на  платежния  баланс  се  съставят  основно  посредством  Системата  за отчитане на международните транзакции (СОМТ), която включва:
1) отчети на банките;
2)  отчети  на  предприятията,  които  имат  банкови  сметки  в  чужбина,  (относно международните операции на резидентите).

Освен това, информацията по определени компоненти на платежния баланс, събирана чрез

СОМТ, се замества с данни от други източници:

1) проучване сред предприятията с директни чуждестранни инвестиции;

2) отчети от други институции;

3)  отчети  на  предприятия,  получили  (предоставили)  финансови  кредити  от  (на)

нерезиденти;

4) отчети на предприятия по други задължения и вземания (различни от финансови кредити) към нерезиденти.
В  аналитичното  представяне  компонентите  на  платежния  баланс  са  класифицирани  в

следните основни категории:

А. Текуща сметка

Текущата сметка обхваща получаването  и предоставянето  на стоки и услуги, доход и текущи  трансфери между страната и останалия свят. Потоците, записани в кредитната страна, представляват тази част на брутния вътрешен продукт, предоставени на останалия свят  (износ  на  стоки  и  услуги),  както  и  предоставянето  на  фактори  на  производство, изразени  чрез  получен  (или  който  следва  да  бъде  получен)  доход  –  компенсации  на наетите  и  инвестиционен  доход  (лихви,  дивиденти  и  др.).  Включват  се  също  така  и компенсиращи записи за безвъзмездно получени реални и финансови ресурси (трансфери). Потоците в дебитната страна представляват брутния продукт, създаден в останалата част на  света  и  придобит  от  националната  икономика  (внос  на  стоки  и  услуги),  както  и придобиването на фактори на производство, изразени чрез платен (или който следва да се плати)   доход.   Включват   се   също   така   и   компенсиращи   записи   за   безвъзмездно предоставени реални и финансови ресурси.
Статията Стоки в текущата сметка на платежния баланс обхваща преносими стоки, за които е налице смяна на собствеността между резиденти и нерезиденти. Данните за вноса и  износа  FOB  (Free  on  board)  са  базирани  на  митнически  декларации  като  кодовете, използвани в тях са по „Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките“. Българската народна банка и  Националният статистически институт съвместно прилагат разработена от тях методология за оценка на вноса по цени fob и на приходите и разходите
за товарен транспорт.

Източници: Източник на данните от началото на 2003 г. до края на 2006 г. е Агенция

„Митници“, а за предишни години - „Информационно обслужване“ АД (дирекция „ИИЦ“). Българската народна банка и НСИ получавали данните за вноса и износа, допълвали ги с друга   информация   и   допълнително   ги   обработвали.   С   въвеждането   на   системата
„ИНТРАСТАТ” с данните за януари 2007 г. настъпват промени в начина на отчитане на външната търговия на България с останалите страни – членки на ЕС.
В резултат на тази промени графикът за отчитане на данните за външната търговия от БНБ

е следният:

• Предварителни  обобщени  данни  (без  детайли  по  страни  и  стоки)  за  отчетния месец се  публикуват в срок до 42 дни след изтичане на отчетния месец в таблицата за платежния баланс.
• Предварителни подробни данни (с детайли по страни и стоки) за отчетния месец се  предоставят на потребителите в срок не по – рано от 73 дни след изтичане на месеца.
• Частта  „Външната  търговия  на  България”  от  материала  „Платежен  баланс  на България” се подготвя тримесечно, в срок не по–рано от 73 дни след края на тримесечието. БНБ и НСИ взаимно съгласуват данните за вноса и износа преди да ги публикуват.

 

Статията Услуги обхваща транспортни, туристически и други услуги.

Българската  народна  банка  извлича  данните  за  товарния  транспорт  от  данните  за външната  търговия  на  базата  на  оценки  и  за  пътническия  транспорт  от  данните  за туризма. Считано с данните за м. януари 2006 г. БНБ въвежда нова методология за оценка на приходите и разходите за товарен транспорт.
Приходите  от  товарен  транспорт  се  формират  от  оценката  на  приходите  на  местни превозвачи свързани с износа на стоки на страната. Разходите се калкулират като оценка на разходите направени от местни лица в полза на чуждестранни превозвачи, свързани с вноса на стоки в страната.  Приходите  и разходите се оценяват по типове транспорт и националност на превозвача. С въвеждането на системата „ИНТРАСТАТ”, от януари 2007 г.  настъпват  промени  и  в  начина  на  оценяване  на  приходите  и  разходите  от  товарен
транспорт на България с останалите страни – членки на ЕС.

Туризмът (пътувания) обхваща стоки и услуги, включително тези, свързани със здравни и образователни услуги, предоставени на туристи, пътуващи служебно или лично. Данните за туризма се базират на данни от Министерството на вътрешните работи относно броя на туристите, пресекли границата, както и на оценки на разходите, извършени от един турист на база на методология за оценяване на приходите и разходите от туристически услуги –
„Методология за оценка на приходите и разходите от пътувания и туризъм в платежния баланс на България“.
Статията  Други  услуги  обхваща  постъпленията  и  плащанията  по  всички  останали категории  услуги, различни  от тези, свързани  с транспорт  или  туризъм (съобщителни, строително-монтажни,   финансови,  застрахователни,  лизингови,  услуги  в  областта  на науката, културата и спорта и др.).
Източници на информация по тази статия са отчетите на банките и на фирмите, които предоставят информация за сметките си в чужбина.
Статията Доход включва две категории:

1) компенсации на наетите;

2) инвестиционен доход.

Компенсациите   на   наетите   обхващат   надници,   заплати   и   други   плащания   към нерезиденти,  работещи в страната, или получени от резидентите, работещи в чужбина. Компенсациите на  наетите  обхващат  и  доход реализиран в резултат на неофициална заетост.
Инвестиционният доход покрива постъпления  и плащания на доход, свързан с външни финансови  активи  и  пасиви  –  по  директни  инвестиции  (дивиденти  и  реинвестирана печалба), портфейлни  инвестиции, други  инвестиции и по резервни активи (депозитни сметки).
Главните   източници   на   информация   по   статия   Доход   са   отчетите   на   банките   и предприятията, Министерството на финансите и Българската народна банка.
Трансфери са всички реални ресурси и финансови средства, предоставени безвъзмездно от една икономика на друга. Текущите трансфери засягат пряко нивото на разполагаемия доход на една  икономика и потреблението на стоки и услуги. В този смисъл, текущите трансфери  намаляват   дохода   и  потребителските  възможности  на  страната  донор  и
увеличават  дохода  и  потребителските  възможности  на  страната  получател.  В  Текущи трансфери     се      включват      постъпилите     средства     по      предприсъединителните      и присъединителните фондове на Европейския съюз, парични преводи от частни лица, както и дарения, помощи, наследство, печалби от лотарии, пенсии, данъци, вноски за социални осигуровки и др.
Източници:   Българската  народна  банка  получава  данни  за  текущите  трансфери  от Министерството  на  финансите,  Българския  червен  кръст,  Агенцията  за  чуждестранна помощ и от системата за отчитане на информацията от банките за преводите и плащанията между местни и чуждестранни лица.

 

Б. Капиталова сметка

Капиталовата сметка включва две категории:

1) капиталови трансфери;

2) придобиване или предоставяне на нематериални, нефинансови активи.

Когато са в натура, капиталовите трансфери включват:

1) прехвърляне на собственост на основни средства;

2) безвъзмездно опрощаване на пасив от страна на кредитора.

Когато е налице плащане, един трансфер е капиталов, когато е свързан със или зависим от придобиване или предоставяне на основни средства (например инвестиционни субсидии). Източници:  Българската   народна  банка  получава  данни  за  капиталовата  сметка  от Министерството на финансите  (за  капиталови трансфери от фондовете от Европейския съюз ), тримесечните отчети на предприятията от нефинансовия сектор, месечните отчети на нотариусите и др.
В. Финансова сметка

Финансовата сметка обхваща всички транзакции (реално извършени и начислени) във външните финансови активи и пасиви на една икономика. Външните активи и пасиви са класифицирани основно според типа на инвестицията.
Финансовата сметка включва:

1) преки инвестиции;

2) портфейлни инвестиции;

3) други инвестиции.

 

Преки инвестиции включва преки инвестиции в чужбина, преки инвестиции в страната и сливания и придобивания. Пряка инвестиция е категория в международните инвестиции, при която резидент на  една икономика – директен инвеститор – придобива дълготраен интерес (поне 10% от дяловия капитал или правото на глас) в предприятие, намиращо се в друга икономика – директно инвестиционно предприятие. Директната инвестиция включва както първоначалната транзакция, чрез която се установява отношението между директния инвеститор   и   директното   инвестиционно   предприятие,   така   и   всички   последващи транзакции между тях. Транзакциите могат да касаят промяна в  участието на директния инвеститор в капитала на инвестиционното предприятие, промяна във вътрешнофирмената задлъжнялост, както и дела на директния инвеститор в неразпределената печалба/загуба на предприятието за отчетния  период. Преките инвестиции в чужбина  се отчитат  като актив, преките инвестиции в страната – като пасив.
В подстатията  Сливания  и  придобивания  се  отразяват  всички  сделки  по  сливания  и придобивания, с цел да се елиминира тяхното влияние върху отчитаните данни за преките инвестиции в  страната. Международната  практика показва,  че извършването на такива транзакции  като  цяло  не  води  до  увеличаване  на  производствените  мощности  и  на заетостта, както и че направените изводи от анализа на данните за преките инвестиции в които са включени данните за сделки по сливане и придобиване могат да бъдат неточни относно размера на инвестициите, тяхната динамика, отраслова и географска структура Източници: Българската народна банка получава месечни данни за преките инвестиции в страната от Агенцията по приватизация, Централния депозитар и от системата за отчитане на информацията от банките за преводите и плащанията  между местни ичуждестранни лица,   нотариусите  и  службите  по  вписванията;  тримесечни  данни  от  Комисията  по финансов надзор, от предприятията с чуждестранно участие, Националния статистически институт , от  Управление  „Банков  надзор”  на  БНБ,  от  застрахователните  дружества  и пенсионноосигурителните   дружества;  годишни данни от НСИ за размера на чуждестранните инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор.


За преките инвестиции  в чужбина Българската народна банка използва информация от формите  за   деклариране  в  БНБ  на  преките  инвестиции,  от  тримесечни  отчети  на предприятия  от  нефинансовия  сектор  и  от  системата  за  отчитане  на  информацията  от
банките за статистиката на платежния баланс.

Портфейлни    инвестиции    включва    портфейлни    инвестиции,     активи     и    портфейлни инвестиции,  пасиви.  Портфейлните  инвестиции  са  вложения  в  акции,  когато  техният размер не  надвишава  10% от дяловия/акционерен капитал на дружеството, вложения  в облигации, бонове, инструменти на паричния пазар или други търгуеми ценни книжа. Главните  източници  на  информация   за  статия  Портфейлни  инвестиции,  пасиви  са данните, получени от Министерството на финансите, Българската народна банка, банките, предприятията, притежаващи сметки в чужбина и Централния депозитар.
Данни  относно   активите   на   страната   под   формата   на   портфейлни   инвестиции   се предоставят от банките (по отношение на портфейлни инвестиции както за тяхна сметка, така и за сметка на техни клиенти), БНБ и от Министерството на финансите.
Други инвестиции включва търговски кредити, заеми, валутни депозити и други активи и пасиви. В платежния баланс под търговски кредит се разбират вземания между партньори по търговска сделка, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа.
Основен  източник  на  информация  за  търговските  кредити  са  тримесечните  отчети  на местните лица за техните вземания и задължения от/към чуждестранни лица.
Статия Заеми включва получени и изплатени главници по дългосрочни и краткосрочни заеми между резидент и нерезидент, които заеми не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. От статия Заеми,  пасиви се изключват транзакциите, свързани с получаване или погасяване на главници по кредити, отпуснати от МВФ, както и получаването на главници по  заеми,  отпуснати  в  подкрепа   на   платежния  баланс.  Последните  се  записват   в съответните статии на група Д. Резерви и друго финансиране.
Данните    за     заемите    се     компилират     на     база     на   информация,     предоставяна     от Министерството                 на    финансите,      БНБ,    от         банките      и    директно          от    предприятията, предоставили/получили кредити към/от чужбина. Поради това, че последните се отчитат тримесечно пред БНБ, месечните данни по статията Заеми, Други сектори (актив/пасив) се ревизират всяко тримесечие.
Статията Валута и депозити представя в актива си измененията във валутните депозити на  резиденти  в  чужбина,  а  в  пасива  си  –  измененията  в  задълженията  на  банките, опериращи  на   територията  на  България  към  нерезиденти  в  местна  и  чужда  валута.
Съгласно  основните  принципи  при  отчитане  на  промените  във  валутните  депозити, Българската народна банка елиминира промените в тях, дължащи се на валутно-курсови разлики.
Статиите Други активи и Други пасиви включват осъществените транзакции по разни разчети, непокрити в останалите категории и натрупаните просрочия на дълг.

 

Г. Грешки и пропуски (нето)

Грешки  и пропуски  (нето) е компенсаторна  статия.  Тя  съществува в представянето  на платежния  баланс, защото системата за набиране на данни, която Българската народна банка използва,  не е  затворена,  а представлява  комбинация от различни  източници  на информация.  Колебанията в Грешки и пропуски (нето), както в знака, така и в размера, се дължат главно на:
1) ревизии на данните за вноса и износа;

2) усъвършенстване на методологията за компилиране на отделните статии на платежния баланс;
3) съществуването на обективни ограничения при събиране на информацията по отделни статии на баланса.

 

Д. Резерви и друго финансиране

Резервните  активи  включват  тези  външни  активи,  които  са  на  разположение  и  са контролирани от централната банка (правителството), и се използват за пряко финансиране на дефицити на платежния баланс.
Резервните активи включват  монетарно  злато, специалните  права на тираж, резервната позиция при  МВФ, валутните активи (включващи валутни депозити и ценни книжа) и други вземания. Записванията в тази категория се отнасят до транзакциите по активите на управление „Емисионно“ на БНБ.
Тази група в аналитичното представяне на платежния баланс включва също и Ползвани кредити  от   МВФ  и  статията  Извънредно  финансиране.  Извънредното  финансиране обхваща       кредитите,                   получени       в                    подкрепа            на      платежния      баланс,      както      и тсрочени/преструктурирани   плащания   и   плащания   на   просрочия,   произтичащи   от проблеми с платежния баланс.

Българската народна банка съставя и публикува месечно платежния баланс. Съгласно своя календар,  БНБ  извършва публикациите в рамките на шест седмици (42 календарни дни) след изтичането на отчетния период.
Политиката на Българската народна банка за ревизии на данните се базира на следните принципи:
1) С данните за първия месец от всяко тримесечие се ревизират месечните данни за цялата текуща  година. С данните за втория и третия месец от всяко тримесечие се ревизират данните само за предходния месец.
2) При наличие  на текущи  промени в резултат на събрана допълнителна  информация, както  и  поради  елиминирането  на  грешки,  Българската  народна  банка  своевременно информира потребителите посредством месечните прес-съобщения и чрез бележките към таблицата на платежния баланс.
3)  Когато  се  правят  значителни  ревизии  в  резултат  на  промени  в  методологията  за отчитане на определени компоненти на платежния баланс, или по други причини, с цел да улесни своите  потребители, Българската народна банка ги информира предварително за
предстоящите промени.