Лекции и Упражнения

 

 

 

Видове парични режими

 

1. Парична политика

В съвременната теория и практика се счита, че паричната политика трябва да е подчинена на   предварително   определени  правила,   известни   на  публиката,  и  да  се  използват инструменти,  чието влияние е предсказуемо и обосновано. В дългосрочен план целта на Централната  банка  е  контрол  върху  темпа  на  инфлацията.  В  тази  връзка  съществуват няколко правила, на които се подчинява паричната политика:
¾  Да е насочена към ценова стабилност – ниско и стабилно инфлационно равнище, което за  развитите страни е 2÷3%, а за страни в преход тя често е двуцифрено число. Ценовата стабилност осигурява съществени ползи за икономиката:
-     ако     цените     са    стабилни    в     дългосрочен    план,     намалява     несигурността    и икономическите  агенти  са  улеснени  при  вземането  на  своите  икономически решения;
-     взаимодействие между фискалната стабилност и инфлацията също се наблюдава – при висока инфлация често се индексират доходите и съответно данъчната ставка се променя.   Изземва   се   по-голяма   част   от   доходите,   но   не   поради   повишена икономическа активност, а в резултат на индексирането.
¾  Избягване на времевата непоследователност

-     в  краткосрочен  план  се  наблюдава  взаимозависимост  между  безработицата  и инфлацията.   При   увеличаване   дела   на   безработните   темпът   на   инфлацията намалява.  Централната  банка  може  да  се  опита  да  манипулира  икономическите очаквания. Обявен от Централната  банка очакван темп на инфлацията  5% би се отразил при договарянето на работните заплати между работници и работодатели. Ако реалният темп е 10%, печалбата на работодателите би се увеличила, което ще им позволи да наемат повече хора и безработицата ще се ограничи в  резултат на освободения   ресурс.   При   чести   такива   опити   се   променят   очакванията   на
икономическите агенти.

 

¾  Съгласуване  на  паричната  и  фискалната  политика  –  ако  правителството  прави големи  бюджетни дефицити без да се съобразява с целите на централната банка, бюджетният дефицит трябва да се финансира с кредит от Централната банка, което от  своя  страна  възпрепятства  Централната  банка  да  следи  за  изпълнението  на целите си. Трябва да се избира набор от общи политики, които да са насочени към общата цел.
¾  Паричната политика трябва да е дългосрочно ориентирана – при предприемане на някакво действие от страна на Централната банка, най-често ефектът от него не се проявява  веднага.  Ето  защо  този  тип  ефекти  върху  икономиката  трябва  да  се прогнозират и моделират.
¾  Паричните власти трябва да поемат отговорност и да се отчитат за действията си – да се изградят механизми за контрол и наблюдение, включващи съответни санкции при неизпълнение.
¾  Яснота и прозрачност на предприетите мерки.

 

2. Валутно-курсови  режими

2.1 Таргетиране на валутен курс

Централната  банка  се  стреми  чрез  фиксиране  и  поддържане  на  валутния  курс  на определено равнище да постигне целта си за инфлация. Има няколко типа фиксиране:
2.1.1 Меко фиксиране

На лице са целеви  валутни зони (таргет зони). При достигане на горната или долната граница Централната банка трябва да интервенира, за да го върне в средата – маржинални интервенции ( на границата на зоната). За да е успешно прилагането на този тип режим, Централната банка не бива да се изкушава да интервенира преди това. Пример за такава форма на таргетиране е Валутно-курсов механизъм 2, при която е фиксирана граница от
±15% около централния паритет.

Модел на Krugman (1991) за обяснение на валутната зона

Валутният   курс  се  разглежда   като   цена   на   актив   и   като   такава   се  определя   от фундаментални фактори и очаквания за бъдещата стойност на валутния курс. Съдържа две
основни предположения:


 

-     валутната зона се ползва с пълно доверие, защото икономическите агенти вярват, че долната и горната граница ще останат фиксирани;
-     валутната зона ще бъде защитавана само от интервенции на границата на зоната.

При спазването на тези две предположение се проявяват два ефекта:

-     Ефект на медения месец – при достигане на границите на зоната всички очакват интервенции  от страна на Централната банка. Само очакване води до връщане на курса към централния паритет.
-     Достигайки до границите на зоната валутният курс не се влияе от фундаментални фактори, а от очакванията за бъдещите промени на валутния курс – Ефект Smooth pasting;
Емпиричните изследвания по повод тези ефекти показват, че Krugman не е напълно прав:

-     Ефект на развода ( Lars Svenson) – в определен момент, ако не се спазват основните изисквания и при чести намеси на Централната банка преди границата, доверието на  публиката  намалява.  Във  всеки  момент  икономическите  агенти  очакват,  че курсът  ще  напусне  границите.  Когато  вероятността  стане  твърде  голяма,  това наистина се случва до голяма степен под  влияние на икономическите очаквания. Често икономическите очаквания вземат превес над фундаменталните фактори.
2.1.2 Пълзящ валутен курс

Може да има граници на колебание, пълзящи около централния паритет.

2.1.3 Мръсно плаване

Този режим много се доближава до дискреционното поведение на Централната банка.

2.2 Паричен съвет

Местната валута  се обвързва  с чужда  при  строго  фиксирано  разменно  съотношение  и ангажимент  на Централната банка при какви условия да извършва обмен на местна за резервна валута по  фиксирания курс. За да бъде прилаган успешно този режим, трябва предварително да са създадени определени макроикономически условия на средата:
¾  Достигане на съответно процентно покритие на задълженията на Паричния съвет с валутни резерви;
¾  Осигуряване  на  публична  подкрепа  на  режима  в  достатъчно  продължителен начален                 период    от    време,     за    да     могат    да     се    проявят    положителни     му

характеристики;

¾  Здрава  и  стабилна  банкова  система  –  поради  ограничените  възможности  на

Централната банка да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция;

¾  Наличие на публичен консенсус за строга фискална и финансова дисциплина;

¾  Наличие на гъвкав трудов пазар – гъвкавост на заплатите – при фиксиран валутен курс рязко увеличение на заплатите е свързано с увеличаване на изражението им в резервна валута.
Важен е въпросът, свързан с избора на резервна валута. Тук има няколко възможности:

-     съобразяване с това в каква валута, различна от националната, са спестяванията на икономическите агенти;
-     членство към определена зона;

-     доминираща валута във външнотърговските отношения.

След  избор    на  резервна  валута  трябва  количество  и  качествено  да  се  дефинират валутните резерви.

 

2.3 Доларизация / Евроизация

Приема се една от двете валути за национална. Това е най-строгата възможност за таргетиране на валутен курс. Този режим е необратим. При останалите в определен момент при  наличието  на  съответните  макроикономически  условия  е  възможно  връщане  към режим  на  плаващ  валутен  курс.  Въвеждането  на  по-силна  валута  обаче  е  необратим процес. Ако в обращението се използва в голяма степен стабилна чужда валута, възникват проблеми                 по                 отношение       счетоводната         отчетност       на                     банките                 и                         се                  ограничават възможностите за контрол върху валутния курс и лихвените проценти. Това от своя страна прави невъзможно провеждането на ефективна парична политика.
Предимства на режима:

-     липсата на национална валута води до избягване на валутни кризи;

-     няма   възможност   за   внезапна   обезценка   или   изтичане   на   капитал   поради девалвация;
-     осигурява  възможност  за  задълбочаване  на  процесите  на  финансова  интеграция чрез  намаляване  на  транзакционните  разходи  и  осигуряване  на  стабилност  на

цените, тъй като те са изразени в стабилна валута;

-     липсва възможност за инфлационно финансиране и политически натиск, което е положителен сигнал за външни инвеститори;
-     изчезва  премията  за  обезпечаване  на  валутен  риск,  калкулирана  в  цената  на финансовите   активи  и  от  лихвените  проценти  по  кредитите.  Запазва  се  само премията за присъщия на страната риск, но поради нарасналото доверие в режима и тя спада;
-     намалява спредът между лихвените проценти по кредитите и депозитите, което е индикатор за стабилност на икономиката;
Недостатъци на режима:

-     невъзможност  да  се  реагира  на  външни  и  вътрешни  шокове  поради  липса  на възможност за провеждане на самостоятелна парична политика и за девалвация на националната валута;
-     загуба на сеньораж, който се пренасочва към страната, чиято валута се използва;

При въвеждането  на този режим е необходимо  да е осигурено  достатъчно  количество валутни резерви, тъй като парите в обращение трябва да бъдат сменени с тях. Биха могли да бъдат набавени и като дълг, но той трябва да се покрива. При преминаване от паричен съвет  към  доларизация  /  евроизация  рисковете  от  сътресения  за  икономиката  са  по- ограничени.

 

3. Таргетиране на паричен агрегат

Задава се междинна цел, която представлява нарастване на някой от паричните агрегати с определена  стойност  или  определени  граници.  На  основата  на  солидна  теоретична  и емпирична връзка на междинната цел с инфлацията се постига крайната цел на паричната политика – ценова стабилност. Трябва да се решат основни въпроси при изграждането на този тип паричен режим:
-     какъв паричен агрегат да се таргетира;

-     съществува  обратна  зависимост  между  силата  на  връзката  паричен  агрегат  – инфлация и  възможността Централната банка да контролира съответния паричен агрегат. Ако се избере по-широк агрегат, връзка с инфлацията е по-силна и по-лесно разбираема за икономическата публика, но се управлява по-трудно от Централната банка;

-     чувствителност  на  междинната  цел  към  основния  инструмент,  който  използва Централната   банка   –   лихвения   процент.   Ако   паричният   агрегат  не   реагира достатъчно  на  промени  в  лихвения  процент,  ще  се  налагат  големи  промени  в лихвения   процент,   което   ще   резултира   върху   икономическото   развитие.   За оценяване на този ефект е важно да се разгледа въпросът дали лихвеният процент се третира като алтернативна цена на парите.

⇒ уравнение на парична размяна ⇒ M*V=P*Y;
m + v = P + y p = m + v y ;

Трябва  да  сме  сигурни,  че  уравнението  е  в  сила.  Друг  проблем  е  определянето  на конкретен  срок за постигане на целта. Възможен вариант е залагането на месечни цели, тъй  като  информацията  се  обобщава  лесно  и  публиката  своевременно  се  запознава  с постигнатите резултати. За сметка на  това обаче при отклонения, ще се наложат твърде чести  промени  на  лихвения  процент,  което  от  своя  страна  намалява  ефективността  от такива  интервенции.  От  тази  гледна  точка  се  препоръчва   използването  на  по-дълги интервали от време.
Следващият  въпрос,  който  трябва  да  бъде  обмислен,  е  дали  нарастването  да  бъде дефинирано  с  конкретна  стойност  или  интервал.  Фиксирането  на  конкретна  стойност позволява по-лесно наблюдение и доверието на публиката нараства. В противен случай се затруднява проследяването на промените в инфлацията.
Този паричен режим има няколко основни предимства:

-     подобрява възможностите за реакция на външни шокове;

-     лесен  е  за  наблюдение  и  често  може  да  се  осигурява  актуална  информация  на публиката;
-     сравненията между фактическата и целевата стойност на таргета са лесни и ясни;

-     изпращат се навременни и точни сигнали за състоянието на паричната политика и възможностите за контрол върху инфлацията.
Недостатъците на режима са свързани с това, че всички предимства зависят от важното условие  за  наличие  на  силно  изразена  връзка  между  междинната  и  крайната  цел.  В противен  случай  паричният  агрегат  не  може  да  изпълнява  функциите  си.  Друг  важен показател  е  скоростта  на  паричното  обращение  –  ако  е  твърде  висока,  се  затруднява
прогнозирането.

 

Този паричен режим се прилага в САЩ, Канада и Великобритания през 70-те години на XX век, като  не са постигнати  очакваните добри резултати. Наблюдава  се нарастваща нестабилност  на  връзката   на  паричния  агрегат  с  инфлацията  поради  развитието  на финансовото посредничество и услугите.

 

4. Таргетиране на инфлацията

Централната  банка  обявява  директно  каква  инфлация  иска  да  постигне.  Тук  липсва междинна   цел.  Вземат  се  решения  за  използването  на  инструментите  на  паричната политика, като  се  проследяват  и сравняват  прогнозите с фактическото  състояние.  При използването на този режим се решават няколко основни въпроса:
¾  Как да се дефинира целта?

-     равнище  на  цените  или  темп  на  инфлацията.  Най-често  се  предпочита  втората опция.
¾  В какъв период да се постигне целта?

-     най-малко една година, като съображенията за това са свързани със стремежа да не се натоварва лихвеният процент;
¾  Каква точно инфлация да се таргетира?

-     индекс на потребителските цени / цени на производител;

-     дефлатор на БВП;

-     предпочита се индексът на потребителските цени.

¾  Дали да се фиксира конкретна стойност или да се определят граници?

-     прибягва  се  към  конкретност,  за  да  се  повиши  общественото  доверие,  но  се ограничава гъвкавостта;
Предимства:

-     осигурява  добре  дефинирана  номинална  котва,  която  лесно  се  наблюдава  от икономическата публика;
-     повишават   се   прозрачността    на   режима   и   потенциалът   за   намаляване    на инфлационните очаквания;
-     намалява  политическият  натиск  за  преследване  на  краткосрочни  цели,  които  да отклонят ЦБ от целта за постигне на таргетираната инфлация;
-     възможност за реакция спрямо вътрешни и външни шокове;

-     избягва се проблемът за колебанията в скоростта на паричното обращение.

Недостатъци:

-     трудно се постига контрол върху инфлацията. Препоръчва се за страни, в които доверието към Централната банка е на високо ниво;
-     друг проблем са лаговете на ефектите в резултат на предприеманите от Централната банка  действия.  Нужна  е  добра  комуникация  на  Централната  банка  с широката публика.