Социално осигуряване

 

 

 

 

 

 

<<<ЗА ДРУГИ ЛЕКЦИИ ТУК!!!>>>

Социално осигуряване – основни понятия, структури, форми и тенденции

1.Въведение
Социалното осигуряване, като форма за издръжка на нетрудоспособните лица, за пръв път бива узаконено едва през последната четвърт на ХІХ в. Неговото появяване, обаче, не е случайно и не е скок в осигурителното дело. То възниква като клон на личното застраховане. Формата му е подготвена от редица съществували преди неговата поява явления, които могат да се определят като “важни фактори, подготвящи възникването на социалното осигуряване”. Провежданите дейности, в една или друга степен, преследват социални цели, имат отношение към издръжката на нетрудоспособните лица. Чрез тях се подсигуряват средства, дават се помощи при настъпване на неблагоприятни случаи, каквито са загубите на трудоспособност и смърт. Социалното осигуряване представлява провеждане на социално икономически мероприятия от страна на държавата свързани с осигуряването на гражданите при временна нетрудоспособност и други случаи.
Осигуряването на всички лица от национално осигурителен институт представлява осигурителна съвкупност. Може да има пълен и непълен кръг на осигурени лица. Осигурителните съвкупности постоянно се променят, променя се техния числен състав, променя се възрастта и натрупаните права.Лицата, които работят и създават осигурителен фонд като внасят осигурителни вноски образуват съвкупността на трудоспособните. Те работят и натрупват непрекъснато права, които след това ще реализират. Това са работоспособни лица и колкото повече се използва тяхната работна сила, толкова повече вноски се правят в осигурителния фонд.
Съвкупността на нетрудоспособните включва лицав подтрудоспособна възраст - деца. Нашето законодателство е определило, че минималната възраст за започване на работа е 16 години. Но поради това, че децата трябва да се квалифицират, физически да се развият и умствено да съзреят, работоспособната възраст настъпва между 19 и 20 години. В този случай социалното осигуряване се налага да изплаща месечни добавки за деца до 18 годишна възраст. Към тази съвкупност спадат още лица в надтрудоспособна възраст - пенсионерите. Те са доста голяма група. За тях социалното осигуряване е задължено да изплаща пенсии, тъй като те имат натрупани права. Съвкупността на нетрудоспособните включва й нетрудоспособни лица в трудоспособна възраст- инвалиди, болни, гледане на болен член от семейството.
Предмет на социалното осигуряване са държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване. Държавното обществено осигуряване обхваща общите заболявания, трудови злополуки, професионални болести, майчинство, безработица, старост и смърт.
Допълнителното социално осигуряване се дели на 3 групи: 1-допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; 2- допълнително доброволно пенсионно осигуряване във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост,инвалидност и смърт или фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост; 3- допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
         Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения,помощи и пенсии при временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост, смърт. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица, социален диалог при управлението на осигурителната система и фондова организация на осигурителните средства.
Принципите на организацията и функционирането на днешното здравно и пенсионно осигуряване и на осигуряването срещу безработица са сходни, но между тях има и някои разлики. Общото е, че и в трите направления осигуряващите правят вноски в даден общ фонд, явяващ се част от консолидирания държавен бюджет, който фонд е длъжен да гарантира покриването на евентуално възникналите разходи за здравеопазване, да изплати помощите при безрабтица и да осигури пенсия, съответстваща на трудовия стаж и финансовия принос към фонда.
Спорът на икономистите относноефективността на конкретната организация на здравеопазването обикновено се развива между двете основни алтернативни решения – държавно здравеопазване плюс частни здравноосигурителни фондове и здравно осигурителна каса плюс частни здравноосигурителни фондове. Привържениците на първия вариант изтъкват относителната му необюрократичност, за разлика от този със здравната каса, а на втория – наличната при него бюджетна автономност на здравеопазването. ( 1 )

2. Основни понятия

Осигурени лица
Това са лица, които са задължително осигурени от всички социални рискове. Такива лица са работниците и служителите,наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата,от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост” и „В подкрепа на майчинството”, не се осигуряват за безработица. Осигурени лица са и държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители. На задължително социално осигуряване подлежат и кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията. Членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, а тези които не работят по трудови правоотношения не се осигуряват за безработица. Лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор също се осигуряват. Осигуряват се и испълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията. Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължтелно за инвалидност,старост и смърт, за трудова злополука и професионална болест. Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, едноличните търговци,собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Осигуряват се и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение и получават месечно възнагрждение, равно или над минималната работна заплата, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, както и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение,които са осиурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, едноличните търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рисковебез трудова злополука и професионална болест и безработица. Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност, трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Осигурители
Такова е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Самоосигуряващото се физическо лице е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите. Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и изплатените суми от фонда, осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите
се определят с наредба, издадена от министъра на финансите. Данните се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:
1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения-в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;
2. по искане на осигуряваното лице или негов представител-в 14-дневен срок от искането.
Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя на Националния осигурителен институт всички данни. Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите. Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.
При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението.

 Осигурителни вноски и осигурителен доход
Размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са:
1. 29,5 на сто и вноската по т. 8 - за лицата, работещи при условията на III категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
2. 32,5 на сто и вноската по т. 8 - за лицата, работещи при условията на I и II категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
3. 32,5 на сто и вноската по т. 8 - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 и следователите по Закона за съдебната власт, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
4. 26,5 на сто и вноската по т. 8 - за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица; ако тези лица работят при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска е 29,5 на сто и вноската по т. 8;
5. 23 на сто и вноската по т. 8 - за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; ако тези лица работят при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска е 26 на сто и вноската по т. 8;
6. 26,5 на сто - за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица;
7. 23 на сто - за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт;
8. от 0,4 до 1,1 на сто за трудова злополука и професионална болест, определени със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят: максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година, минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица и основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доходи не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Осигурителните вноски за работниците и служителите се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;
2. 2002 - 2004 г. - 75:25;
3. 2005 г. - 70:30;
4. 2006 г. - 65:35;
5. 2007 г. - 65:35;
6. 2008 г. - 60:40;
7. 2009 г. - 55:45;
8. 2010 г. и следващите години - 50:50.
Брутното трудово възнаграждение за лицата се определя след намаляването му с нормативно признатите разходи.
Осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са за сметка на осигурителите.Осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители и собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии", в срока за подаване на декларацията.
Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерският съвет. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им. Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

 Ред за внасяне на осигурителните вноски
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, през който е извършено начисляването. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят. Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код. Осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване при изплащане или начисляване на трудовите възнаграждения, включително за авансови плащания. Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски. Банките отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за авансовото им изплащане, както и за парични обезщетения, и на други плащания от държавното обществено осигуряване само след представяне на платежно нареждане или друг удостоверителен документ за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс.
Осигурителни каси
Това са каси, образувани от осигурителите и от осигуряващите се лица, тези каси се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Те провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата като: събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” по съответните сметки на Националната агенция за приходите; представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване; оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, съгласувано с Националната агенция за приходите.

Осигурителен стаж
Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и         години.  За осигурителен стаж се зачита:
1. времето, през което лицата са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
2.времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, когато възнаграждението на лицата, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
3.времето, за което за лицата са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход:
4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.
За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.
За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. през което лицата не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
2. през което лицатаса били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
3. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно възнаграждение;
4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;
5. през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение;
Осигурителният стаж се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества; са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.

Възникване, времетраене и прекратяване на осигуряването
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й.
Осигурителни права на осигурените за всички   осигурени социални рискове
Осигурените за всички осигурени социални рискове лица имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето, за трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, за трудоустрояване поради бременност и кърмене, за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Имат право на парични помощи за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия, за профилактика и рехабилитация, за помощно-технически средства, свързани с увреждането, обезщетения за безработица, пенсии за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, за инвалидност поради общо заболяване.
При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност.

Осигурителни права на осигурените за трудова злополука и професионална болест                                                                               
Осигурените за трудова злополука или професионална болест лица имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение, парични помощи за профилактика и рехабилитация, пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
Осигурителни права на осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт
Осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за осигурителен стаж и възраст, парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
Парични помощи за профилактика и рехабилитация
Лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, за всички осигурени социални рискове без безработица или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията.Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца по ал. 1 не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест. Право на помощите имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са осигурени. Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация на лицата, както и процедурите за избор на юридически лица - изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. ( 2 )

3.Структури и форми на социално осигуряване

Системата за социално осигуряване се структурира в четири основни подсистеми, по които могат да се извършат плащания за всички осигурителни случаи.
Първо, краткосрочно осигуряване за временна нетрудоспособност, което е предназначено да компенсира загубата на доход за осигурителните случаи:
-болест, при която лицето не е в състояние да изпълнява обичайната трудова или стопанска дейност, както и свързаните със заболяването обстоятелства – медицински прегледи, изследвания, лечебни процедури и др.; рехабилитация /включително санаториално-курортно лечение/, гледане на болен или карантиниран член на семейството, както и придружаването до лечебно заведение в друго населено място и чужбина и др;
-трудова злополука и професионално заболяване. Това са всички травматични увреждания, станали през време и във време на извършената работа, както и всяко увреждане на здравословното състояние, настъпило в резултат на работа при извънредни обстоятелства и ненормални за дадена професия условия;
-майчинство-бременност, раждане и отглеждане на детето.
Второ, дългосрочно /пенсионно/ осигуряване за презюмирана постоянна нетрудоспособност.
Трето, здравно осигуряване – за покриване разноските по предпазване, лечение и рехабилитация при заболяване.
Здравното осигуряване може да се организира по два начина:
-чрез обществените фондове за потребление се акумулират средства от недадена на заетите лица работна заплата и се финансират здравните заведения. Здравната услуга в случая е безплатна, но по същество тя е платена, защото се заплаща с недадената на работната сила заплата.При този начин отсъстват пазарните принципи на организиране на здравното осигуряване. Резултатите са добре известни-здравеопазването бе доведено до колапс;
-чрез акумулиране на средства от работодателите и работната сила в здравноосигурителен фонд, от който на пазарен принцип се финансират здравните услуги на населението. На тази основа е организирано здравното осигуряване във всички развити страни.
Четвърто, осигуряване за безработица при временно загубване на заетостта и съответно на дохода.
Осигуряването за безработица има двеподсистеми – задължително осигуряване за безработица и доброволно осигуряване за безработица. Задължителното става посредством фонд „Професионална квалификация и безработица”, който основно се набира с вноски от работодателите и лицата, работещи по трудов договор в размер на 4% върху фактически начислените средства за брутни работни заплати. ( 3 )
Пенсионната реформа, извършена след 01.01.2000г. се счита за една от най-важните реформи в България. Премина се към т.нар. пенсионна система на „трите стълба”.
Първият стълб на пенсионно осигуряване, според кодекса на задължително обществено осигуряване е държавното обществено осигуряване – ДОО. С него се гарантира получаването на задължителна пенсия за определен осигурителен стаж и възраст. ДОО функционира на разходно-покривен принцип т.е. вноските на работещите се използват за изплащане пенсиите на пенсионерите.
Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО. Той функционира на капиталово-покривен принцип. Размерът на този стълб зависи от направените индивидуални вноски. Тъй като тези фондове, в които се внася ДЗПО, играят ролята и на инвестиционни фондове, размерът на средствата в тях зависи и от възвръщаемостта на направените инвестиции, изплатените дивидиенти на вложителите и от отвърдените бисиметрични таблици, по които се набират средствата. Чрез ДЗПО се дава възможност да се получи пенсия при по-ранно пенсиониране на определена категория служители. От 2002г. започва задължително допълнително осигуряване за родените след 31.12.1999г. (според закона за доброволно допълнително пенсионно осигуряване). За целта се създават 2 вида пенсионни фондове – професионални и универсални.
Третият стълб е допълнително доброволно пенсионно осигуряване – ДДПО. Осигуряването по него дава възможност на всеки да си осигури допълнителни доходи след пенсионирането. За целта той сам опредлея размера на тази допълнителна вноска. Вноските се влагат в доброволен пенсионен фонд. Те могат да се правят по сметка на лицето и/или на неговия работодател, за целта се предвиждат определени облекчения.
Възприемането на подхода на трите стълба се налага поради следните причини:
-нарастване дела на лицата в нетрудоспособна възраст;
-отрицателния естествен прираст на населението след 90-та година;
-съществуването на 2 категории труд – трета и втора, които предполагат по-ранно пенсиониране;
-очерталата се тенденция за неосигуряване на неработещите или осигуряването им на минимално разрешемата от закона база;
-ниска събираемост на пенсионните осигуровки. ( 7 )

 

4.Тенденции в социалното осигуряване

Поредните промени на нормативните актове, касаещи социалното осигуряване, навяват сериозни асоциации с констатиране на проблема - неточното му дефиниране чрез отъждествяване на проблема със следствията от него-неадекватни усилия за отстраняване на следствията. Сама по себе си осигурителната система е сериозен проблем с многопосочни влияния, а статуквото направо си е трагично - на всеки петима работещи се падат по четирима пенсионери, размерът на пенсиите и социалните плащания е символичен, здравните услуги са под всякаква критика, а бизнесът и домакинствата правят всичко възможно да минимизират своята осигурителна лепта. Като резултат частният сектор, който вече създава над 60% от БВП, дава само около 5% от приходите по осигурителните фондове. Тези проблеми са твърде обхватни и дълбоки, за да се решат с едно махане на магическа пръчица. А тяхното (не)добро решаване ще има както мащабно, така и дългосрочно влияние: като се почне от цели социални групи - пенсионери, безработни, болни, лекари и т.н., мине се през развитието на финансовата система и услугите, продължи се със създаването на нови работни места и се стигне до по-имагинерни категории като пазарна култура и бъдещето на нацията.
Истинският проблем на осигуряването в България не е, че вноските във фондовете са малко. Това е следствието. Причината е че осигурителната система (също като данъчната) не създава интерес у бизнеса и домакинствата да излязат от сивата икономика и да генерират доходи както за себе си, така и за бюджета и осигурителните фондове. Каквито и сравнения да се правят, с които и да е страни, истината е една - сложността, тежестта и липсата на фокус на двете системи тласкат работодатели и работещи в зоната на Андрешко.
На този фон административните опити да се вкарат бизнесът и домакинствата в осигурителната система чрез изкуствено повишение на вноските не звучат обнадеждаващо. Беше време, когато половин България работеше на граждански договори. После дойде редът на ЕТ-тата и осигуряването им върху минималната заплата. Паралелно си вървяха трудовите договори на минимална заплата и получаването на останалото под друга форма. Нищо чудно сега всичко, що работи, да мине на минимална заплата по трудов договор или на някаква по-авангардна схема. А опитите за насилствено вкарване в осигурителната система болезнено напомнят на откриването на платен паркинг, съпровождано от рязко повишаване на пораженията по автомобилите, паркирани в района.
Разходопокривната система на социално осигуряване обикновено е организирана на принципа на предварително определени пенсии. Целта е ограничаване на риска за осигурените лица, като пенсията е застрахована срещу риска. Статията на Shoven and Slavov изследва понятието политически риск като възможност бъдещите законодатели да бъдат принудени да променят данъците и пенсиите при разходопокривната система поради неблагоприятно развитие на демографските и макроикономическите променливи. Така участниците са изложени на политически риск, който може да бъде сравняван с „пазарния“ при схемите с индивидуални пенсионни сметки.
Възвращаемостта от инвестициите в акции и облигации е рискова, но това се отнася и за традиционната държавна система на социално осигуряване. Дългосрочната възвращаемост при нея
Зависи от демографски и икономически фактори като раждаемост, смъртност, миграция и растеж на реалната работна заплата. В развитието на всеки от тях се наблюдава значителна несигурност и по тази причина социалното осигуряване не би могло да се смята за сигурен актив.
Държавното социално осигуряване не трябва да бъде отнесено към системите с дефинирани пенсии. Съществен елемент на тези програми е, че осигурените лица не носят риска за финансирането им. Ако средствата във фонда не достигат поради по-ниска доходност от очакваната или погрешни допускания на актюерите, разликата се поема от работодателя или от осигурителната компания. По такъв начин рискът се прехвърля от осигурените лица, които ще получат сигурна пенсия.
Социалното осигуряване дори не наподобява тези програми, защото рискът от недостатъчно финансиране се носи от осигурените лица, тъй като не се прехвърля на никого извън системата. На практика фундаменталните рискове се пораждат не от политиците, а от демографските и икономическите фактори, които влияят на финансирането. Политиците са просто посредници при проявлението на тези рискове.
Сравняват се разходопокривната система (субект на политически риск, тъй като пенсиите се коригират според приходите), система с дефинирани вноски (субект на финансов риск) или някаква комбинация от двете. Приемат се следните допускания: тя е изцяло разходопокривна, ставката по осигуровките е фиксирана и пенсията се изплаща еднократно. Изводът е, че всеки несклонен към риск участник ще предпочете система, съдържаща елемент на индивидуална сметка с дефинирани вноски.
По тази причина системата на социалното осигуряване в САЩ не е изцяло разходопокривна. Размерът на пенсиите и осигуровките е законодателно дефиниран за неопределен период, като превишението на приходите над разходите се събира в специален фонд. Наличието на този фонд обаче не е достатъчно средство за изглаждане на индивидуалната доходност. Продължителните дефицити принуждават политиците да увеличават данъците или да намаляват пенсиите и това се е случвало вече няколко пъти. В резултат от подобни действия значително се понижава нетната настояща стойност на задълженията на тази система.
Ефектът върху отделните възрастови групи обаче е различен. Докато работниците, които са в пенсионна възраст по време на реформите, почти не са засегнати, възвращаемостта на 25-годишните работници се понижава в по-голяма степен.
Авторите откриват значителна вариация във вътрешната норма на възвращаемост (ВНВ) с течение на времето за отделните възрастови групи, което е несъвместимо с определянето на държавното социално осигуряване като сигурно. ВНВ се понижава значително в резултат от корекциите за възстановяване на платежоспособността на системата, извършени през 1983 и 1994 г. Освен това, ако системата е била балансирана през 2005 г. чрез повишаване на осигурителните вноски, ВНВ на по-младите хора би се понижила с приблизително 0.8% годишно за целия им живот.
Този анализ доказва, че политическият риск е неизбежен при традиционното социално осигуряване. Когато частен работодател използва схема на дефинирани пенсии, демографският и финансовият риск се носят от акционерите на компанията. Тъй като акционерите трябва да компенсират всеки финансов недостиг в системата, работниците могат с основания да очакват, че размерът на пенсиите им е сигурен. В универсална пенсионна система като държавната няма външен за нея агент, който да поеме риска. Всеки недостиг трябва да се плати чрез повишаване на осигурителните вноски или чрез понижаване на пенсиите. В противен случай разходите трябва да бъдат прехвърлени на данъкоплатците, които фактически се припокриват с участниците в тази система. Така демографският и икономическият риск правят невъзможно изграждането на универсална система с дефинирани пенсии. Този факт постепенно се осъзнава при дизайна на пенсионните системи както в САЩ, така и в Европа.
В изследването е разгледана историята на законодателните промени в социалното осигуряване в САЩ от 1939 г. насам, както и в Германия, Франция, Швеция и Италия. Обща характеристика на тези промени е, че след 70-те години на XX век промените са насочени към ограничаване на възникналите дефицити вследствие от демографски фактори чрез повишаване на осигурителните вноски и понижаване на пенсиите.
Актюерските изчисления показват, че въпреки тези мерки през 2005 г. в САЩ е било необходимо повишение на осигурителната вноска с 3.5 процентни пункта, за да се балансира системата. За Германия е установено, че за поддържане на настоящото отношение между пенсии и заплати е необходимо осигуровките да се повишат до 2035 г. с над 100%, в Швеция до 2025 г. - с почти 100%, във Франция до 2040 г. - с поне 70%. Честите промени създават несигурност сред участниците и променят възприемането на системата. Докато в предишните периоди се създава усещане за справедливост, през последните години вноските все повече се възприемат като данък .
В резултат от неблагоприятното развитие се преминава към съчетаване на разходопокривната система с такава с индивидуални сметки. Сравнението в САЩ между двата типа системи е показателно. Портфейл, съставен от 60% акции и 40% облигации, има ВНВ от 6.2% годишно и стандартно отклонение от 2.03%, а държавната система при корекции носи ВНВ от 1.02% при стандартно отклонение от 0.55%. Нещо повече - за мъжете, родени през 1960 г., за периода от 1977 до 2004 г. ВНВ е 0.525%, докато стандартното отклонение е 0.8%. Следователно дискусията за индивидуалните сметки не е за „сигурни“ срещу „рискови“ пенсии, а е въпрос на избор на портфейл. ( 4 )
Социалното дело като съвкупност от социално осигуряване, социално подпомагане и социално обслужване се оказа онази част от обществените структури на нашата държава, която систематично беше използвана от политиците за пропаганда и точно толкова систематично изпадаше от реалната политика на управниците. За никого не е тайна, че у нас социалната политика е белязана с архаизма на началото на века, с демагогската загриженост и бездушност на държавното администриране, наследени от комунизма, и с неефективността на централизираните схеми за управление и финансиране.
Кризата, в която изпадна българската икономика, се отразява най-болезнено върху социално слабите слоеве, които са клиенти (а не контингент , казано по старому) на тази отдавна фалирала система. Трагизмът на положението е само лошата новина , с която обикновено има и съпътстваща добра новина - ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНА.
Съвременните тенденции са в посока към:
-индивидуализиране, а това значи хуманизиране на схемите за социално обслужване;
-икономизиране на системата;
 -програмен, а не съсловен принцип при разработване и реализиране на социалната политика;
 -изтегляне на държавата от практиките на социалното дело и финансиране на неправителствени организации за изпълнение на държавната политика чрез проекти с конкретни ангажименти.

Съвременни тенденции в развитието на социалното дело
Практиката в социалната сфера показва, че бедите са причинени главно от преобладаващото държавно присъствие на всички нива и във всички социални дейности. Реално погледнато разликата между стопанската и социалната дейност е само в крайния потребител, който за втория случай е в неравностойно пазарно положение и затова обществото е поело ангажимент да компенсира неконкурентноспособността на някои от своите членове. Производственият цикъл в социалната дейност обаче трябва да се подчинява на здравата икономическа (пазарна) логика с всичките й компоненти - проучване на пазара (потребностите), проектиране на стоки и услуги, предлагане, реализация и отново проучване на новите потребности. Успешното водене на социалната дейност изисква точно толкова професионално управление, колкото и стопанската.
Спецификата на тази сфера произтича от доминиращия човешки фактор както от страна на обслужващите , така и от страна на обслужваните . Цялата сфера трябва да бъде разглеждана като помагаща , а не грижовна . Само така може да се излeзе от паразитния подход на правоимащи и да се премине към осъзнаване на факта, че първо трябва да допринесем като данъкоплатци и след това да претендираме като потребители на обществени блага.
1) Икономизиране на социалното дело
Конкретното измерение това е:
-въвеждане на програмен и фондов принцип в държавната политика по отношение на социалното подпомагане/обслужване;
-практическо прилагане на смесени схеми за финансиране от държавни, общински и частни източници;
-професионализиране на социалната сфера.
Това изисква:
-управленска и финансова самостоятелност на общинско и организационно равнище;
-въвеждане на конкуренция.
2) Хуманизиране на социалното дело - иначе казано, превръщането на контингента в клиенти . Индивидуалният професионален подход към всяка отделна човешка съдба е основен принцип в социалната сфера. Всички форми на социално обслужване трябва да бъдат съобразени с индивидуалните потребности и ресурси на потенциалните клиенти. Доминираща роля трябва да имат специалистите с така наречените помагащи професии . Добилата известност и правна регламентация професия социален педагог трябва да се замени с простичкото социален работник .
От казаното дотук е видно, че реформата в социалното дело трябва да има радикален характер и силна обществена подкрепа, тъй като е свързана със сериозна промяна на действащите дори в момента философия и механизми, прилагани десетилетия наред. Нейната реализация трябва да бъде предшествана от сериозна и отговорна разяснителна кампания, подготовка на специалисти с различен професионален профил, анализ на реалните потребности и възможности. Това може да се окаже твърде дълъг процес, но прекаленото му ускоряване крие множество рискове, които могат да бъдат частично избегнати чрез един публичен дебат по проблемите на социалното дело. Като резултат от него може да се стигне до обогатяване на спектъра от възможни решения, разширяване на обществената база за търсене на нови форми, ново отношение, дори нещо повече - ново измерение на социалната политика като фактор за развитие, а не само за оцеляване и преживяване. ( 5 )

5.Социалното осигуряване в Европа – Швеция

Шведският модел е специфична обществена система, образец на разбирателство между страните в трудовия процес и грандиозен експеримент за всеобщото благосъстояние в социалната сфера. Според Маркиз Чайлдс, американски журналист, един от първите подложил на аналитично тълкуване този модел, той представлява една страна - Швеция, поела по средния път. А именно -между капитализма и комунизма, между икономическия и политическия абсолютизъм, между колективните и индивидуалните интереси.
Швеция влезе в ХХI в. след едно десетилетие на масова безработица, финансова криза и съкращения в сектора на социалните осигуровки. Нещо повече, неравенството днес се е увеличило, населението застарява и големи групи имигранти са без работа. Междувременно членството в Европейския съюз и глобализацията на икономиката като че ли ограничават пространството за маневриране на Швеция по проблеми на националната политика. Оттук възниква въпросът: как работи шведският модел? Откакто през 30-те години на миналия век се появи книгата на Маркиз Чайлдс “Швеция: средният път”, хората както вътре в страната, така и в чужбина бяха силно заинтересовани от идеята за алтернативен шведски социален модел. През различни периоди той се свързваше с начина, по който се вземат решения, формата на политиката за социално благоденствие и други обществени институции, и характера на различията в живота на хората. Макар че обществото се е променило драстично от 30-те години на миналия век досега, понятието “шведски модел” продължава да съществува. През последните години обаче схващането, че Швеция е нещо специално, все повече се поставя под въпрос вътре в самата нея. А отвъд границите й кризата през 90-те години на миналия век, съкращенията и реформите, предприети като последица, се възприемат като началото на края на този модел. В областта на социалното осигуряване Швеция се явява първообраз на един универсален модел. Обхванати са всички шведски граждани и огромното мнозинство е осигурено посредством различни обществени осигурителни системи. В случая със социалноосигурителните трансфери служителите получават комбинация от общи облаги и универсални придобивки. Правото на социална помощ е индивидуално и не се свързва с лицето, осигуряващо прехраната на семейството. Обществени здравни осигуровки се дават на всички.
Отличителна черта на шведския социален модел е всеобхватната му гама от обществено субсидирани социални услуги за всичко - от грижата за децата, до грижата за възрастните. Местните власти са главните доставчици на тези услуги. Програми, разработени в съответствие със социалната политика и адресирани към групите в неравностойно положение, са интегрирани в обществените институции за социално благоденствие в страната. Политиката към хората с увреждания дава добър пример за това. Наред с това шведският модел на социално благополучие се базира на политиката на пълна заетост на работната ръка със силен елемент на активни и селективни инициативи на пазара на труда. Самият сектор на социалните услуги е главен работодател. При обсъждане на различни модели на социално благоденствие хората са склонни да бъркат инструментите на социалната политика с последствията, които те влекат след себе си. Това създава проблеми, когато настъпи време да се анализира действителното въздействие на различните модели на социална политика върху нивата на бедност и неравенството в обществото. Шведският модел обикновено се свързва с ниски нива на бедност, ниско равнище на неравенство, висок ръст на заетост, високо ниво на заетост сред жените и обстановка, при която хората в неравностойно положение, като самотните майки и хората с увреждания в Швеция получават много по-голяма възможност, в сравнение с други страни, да живеят в условия не много различни от тези на мнозинството от населението. Съществуват много доказателства, че институциите, съставящи шведския модел, са допринесли за подобен резултат, но има и други причини, поради които равенството в жизнения стандарт е станало характерна черта на този модел. Налице е тенденция взаимоотношенията между социалните партньори, профсъюзите и управленския апарат да се анализират от гледна точка на взаимното разбирателство и договорените решения, които обикновено се постигат в Швеция, като често се поставя силно ударение върху равенството. Такива споразумения също се възприемат като характерна черта на шведския модел. Това не означава обаче, че тлеещите конфликти в обществото са ликвидирани, а по-скоро, че компромисът се възприема като средство за намаляване на открития конфликт и следователно стимулира растежа. Един от стълбовете на този модел - активната политика по заетост, бе замислен да се справя с нива на безработица не повече от 3 %. Преминаването от активни кам пасивни правителствени мерки бе драматично и качеството на активните мерки се влоши. Освен това все по-голям брой от безработни нямаха достъп нито до пасивните, нито до активните помощи и се разтваряха в социалната система за подпомагане.  Директните разходи за безработни се увеличиха значително и фактически изместиха други области на правителствени разходи, докато в същото време данъчната база бе разрушена. Развитието на нещата доведе социалното осигуряване в Швеция до определението за базисен модел на осигуряване. Това бе резултат от “невземането на решения”, където никакви промени не бяха направени в тавана на доходите, върху които се крепи осигуряването. Тъй като тези тавани или максимални нива на издръжка следваха тенденциите на цените, фактът, че реалните заплати се увеличиха, означаваше, че все по-голям брой от хора получават доходи над тавана. Бяха въведени стриктни правила в повечето социално-осигурителни об-ласти, без това да бъде директно повлияно от регулаторните промени.
В социалноосигурителния сектор развитието бе по-хетерогенно. В някои области тенденцията бе към по-голям универсализъм, в други към по-голям селективизъм. Повечето трябваше да замразят своите ресурси, което бе извършено съответно на нуждите. В детския сектор моделът от 1990 г. бе едновременно по-универсален и по-изчерпващ се откъм ресурси. Това се дължеше, от една страна, на невероятно голямата пропорция на всяка възрастова група, влизаща в общественоосигурителната система за деца, което форсираше отново универсалния характер на шведския модел. А от друга страна, спадът се проявяваше в сумата, действително разходвана за всяко дете в социалното детско осигуряване, което доведе до такова развитие като по-нисък индивидуален детски коефициент. В задължителното образование и разходите за ученик и индивидуалните коефиценти бяха редуцирани значително. Изчерпването на ресурсите в образователната система би могло да се каже, че кореспондираше с редукцията на нивата в системата на социално осигуряване и в този смисъл можеше да бъде обяснено като още едно съкращаване, което в действителност не представляваше промяна в модела. В сектора за социално осигуряване на възрастни голяма част от по-възрастните хора получават обществено финансирано обслужване по домовете. И много малка част, изключително нуждаещи се, получават свръхголям дял от достъпните ресурси. В същото това време отговорността за възрастните бе преместена от обществените институции към семейството и пазара. Политиката по отношение на хората с увреждания е друг сектор, който се характеризира с конфликтни тенденции. От една страна, той бе обект на амбициозни реформи и специални мерки - най-вече реформата в индивидуалното подпомагане, - която решително увеличи ресурсите и свободата на действие на най-онеправданите. От друга страна, много от тях посрещнаха промените в обслужване по домовете, което означава, че все по-малко и по-малко получаваха скъпо платена помощ.
Извън сектора за социално осигуряване, който политиката по заетост включваше, се наблюдаваха тенденции на децентрализация, макар някои движения в обратна посока да бяха забелязани в последните години. В системата за социално осигуряване идеологията винаги е играла много важна роля. Не се знае как на това ще бъде погледнато през призмата на модела, но покупателно обезпечаващия подход бе поставил началото на нарастване на частните доставки в много области. И пропорцията, и актуалният брой работещи в частни компании се увеличиха многократно във всички области на социалноосигурителния сектор. За него като цяло пропорцията на заетите в частния сектор се е увеличила от 6 на 12 %. Понятието “менящ се модел” визира промени с толкова далечно достъпна природа, че те променят фундаменталните принципи на държавната централизирана система на социално осигуряване. Това може например да доведе до промени от припечелени до равни доходи за социално осигуряване, от бедни издръжки до държавна корпоративна система на свързано с доходите осигуряване. Голям брой драматични промени бяха извършени. Главната пенсионна реформа, въведена в Швеция през 90-те, представляваше голямо предизвикателство към всеки, търсещ да опише реформите на социална политика в модерните, зрели общества на социално благоденствие. Като начало това не бе пакет от съкращения. Напротив, той имаше за последица увеличаване на държавните разходи и в къс, и в дългосрочен план. В дългосрочен план разходите са доста несигурни. Ако икономическият растеж на Швеция е добър, разходите ще са по-високи. Това, което усложнява нещата, е, че в резултат на характера на системата, която е дарителска, нивото на пенсиите остава зависимо не само от заетостта и растежа, но също и от продължителността на живот на популацията. Ако продължителността на живота нараства, това означава по-ниски разходи. Демографският фактор оказва силен натиск в посока надолу върху нивото на пенсиите. Иначе казано, някои хора ще получават по-ниски пенсии, а други по-високи.
Реформата също така означава увеличаване степента на предварително осигуряване със силен елемент на приватизация и право на избор на всеки индивид да инвестира част от своята пенсия както поиска. Размерът на възвръщаемост на част от пенсията, която е инвестирана в пенсионен фонд, ще зависи от индивидуалния избор на мениджъра на фонда. Това въвежда една индивидуална форма на риск, която преди бе чужда на системата за социално подпомагане. Целите на социална политика за базисно осигуряване и осигуряване според доходите с рамка на обществено финансирана задължителна система остават непроменени.
Членството в Европейския съюз оказа слабо пряко въздействие върху социалната политика на Швеция. Може би най-осезаемото изключение прави политиката по отношение на алкохола. В исторически план тя е инкорпорирана в общата социална и здравна политика на Швеция. Целта е била не само да се овладее широкоразпространената злоупотреба с алкохол, специфична за Северният регион, както и последиците на самоубийства и престъпления, но и да се намали вредния ефект от алкохола върху общественото здраве. На практика политиката се базира върху т. нар. модел на тотална консумация. Според наблюдения вредният ефект от алкохола е тясно свързан със средните нива на консумация в обществото. В съответствие с това ковачите на политиката по проблемите на алкохола търсят различни начини да намалят цялостната консумация посредством високи цени (селективен данък покупка) и да ограничат достъпа както до магазини на дребно, така и до многобройните разпределителни пунктове.
В допълнение на това се полагат усилия да се повлияе върху навиците на пиене, като вината се облагат с по-ниски данъци в сравнение с твърдия алкохол. По-ниските цени в Европа и чувствително по-високите вносни квоти, разрешени сега, не само стимулират граничната търговия, но и увеличават натиска върху алкохолната политика на Швеция като цяло. Макар че е трудно да се открият доказателства за някаква съществена промяна на модела в Швеция през 90-те години на миналия век - било в сектора на социалните услуги или в сферата на трансферите - все пак могат да бъдат отчетени някои промени, отбелязващи отклонение. В някои случаи те биха могли да бъдат наречени частични промени на модела, които с течение на времето може да станат причина социалното осигуряване да се ориентира в посока, различна от вече установената. Дори умерени съкращения в нивата на общественото осигуряване увеличават размера на индивидуалния обем и на колективно договорените алтернативи, което може да форсира нивата на издръжките да паднат.
По същия начин всяко влошаване в качеството или достъпността в сектора на социалните услуги може да стане причина привилегировани групи да изберат алтернативи, намиращи се изцяло или частично извън обществената система. Подобно развитие може на свой ред да доведе до загуба на интерес към запазване качеството на универсалните системи. От друга страна, по-голямата свобода на избора в обществено финансираните осигурителни системи може да направи хората по-склонни да плащат данъци и такси на задължителните системи. По-голямата свобода на местните власти да вземат решения им позволява да въвеждат по-сериозни промени на модела в сектора на социалните услуги. Кризата, която пре-търпя шведският модел, открои различни аспекти. Финансовата криза беше дълбока, но можа да бъде преодоляна относително бързо. Политическата и идеологическата криза, която засегна този модел през по-голямата част от 80-те години и началото на 90-те години на миналия век, като че ли беше заменена с по-голяма подкрепа за важни обществени инициативи в различни сфери на социалната политика. Нещо повече броят на хората, които смятаха, че различните системи са прекалено експлоатирани, намаля в началото на 90-те години на миналия век. Сега се забелязва силно обществено доверие в модела като цяло, но все пак си остава елемент на съмнение. Той се изразява в неудовлетворение от здравните услуги и данъчното облагане. Доверието в частните алтернативи обаче не се увеличава. Началото на ХХI в. доведе до възраждане на няколко от системите за социална сигурност в страната - шведският модел сега е в малко по-добро състояние. Същевременно възникват нови проблеми и предизвикателства. Удължаването на дългосрочните отпуски по болест означава, че периодът на трудовия стаж трябва да бъде преразгледан и че трябва да бъдат заделени повече ресурси за здравеопазване, образование и програми за социални грижи, по-специално, както и за рехабилитационни програми. Известно натрупване на дълга беше характерна черта през 90-те години на миналия век, като националният дълг е само един от примерите. Кризата се отрази върху финансовите резерви на семействата, върху работната среда - под формата на по-голям стрес, върху психичното здраве на хората и върху положението на групите в неравностойно положение в обществото. Намаляващата раждаемост засилва натиска върху семейната социална политика да осигури такива ресурси, които биха помогнали на жените и мъжете да създадат семейства, каквито желаят. Различните развития в еволюцията на шведския модел през годините могат да се разглеждат като реакции към структурните промени и политическата мобилизация. Ако политиците не успеят да отговорят на новите предизвикателства, пред които са изправени, съществува опасност важните придобивки на социалната политика да се загубят, като например ниските нива на бедност и подобреното равенство между половете.

Шведският модел е изправен днес пред някои важни алтернативи, що се отнася до бъдещия курс на политиката на социално благоденствие. Избраните алтернативи ще определят характера му през идните години. Единственото, в което можем да бъдем сигурни, е, че каквито и решения да бъдат взети, моделът ще си остане шведски.