Лекции по Международни Финанси

 

<<< НАЗАД

 

Разпространение на валутно – курсовите режими и връзката им с макроикономическите показатели

.

1. Какво е относителното разпределение в света по страни (региони) на отделните режими за определен период, обикновено се изследва по-дълъг период, по отношение на прехода от една към друга система.
Установява се, че:
1. След разпадането на Бретанудската система повечето страни в света запазват фиксираните си валутно – курсови режими. Оформят се два периода: 1) 1971 – 1976 г. и 2) от 1976 г. до наши дни. Ако в първия период запазването на фиксираните валутни курсове е вярно, то през втория  период има ясно изразена тенденция за смяна на режима. Този процес се наблюдава в следната зависимост: между силно развитите страни и развиващите се страни. От 11% на 52% от развиващите се страни въвеждат плаващ валутен курс, за същия период делът на БВП на страните се повишава от 8% на 70%. Това означава, че относителното разпределение на валутния курс трябва да се изследва не само в количествен аспект, но и значението да се претегли през променящия се дял на БВП. Дали и в каква степен смяната на един режим с друг обуславя икономическата стабилност и дали тази смяна е в посока от фиксиран към плаващ курс.
Основни причини за движението от един към друг режим са:
1. Начални ефекти от разпадането на Бретанудската система;
2. В съчетание с разширяващата се либерализация на икономиката, повишаване на тяхната отвореност, въвеждане на инструменти за регулирано плаване и хеджиране.
3. Исторически наложени зависимости
4. Поява на нови и бързо развиващи се пазари и икономики след 1995 г. (Брик структури)
Преходите между отделните режими (налагане на плаващи режими) се обяснява с:
1. Глобализация на икономиката
2. Уязвимостта на фиксираните курсове от финансови кризи, при свободно движение на капитал.
3. Бързо развитие на институционалните рамки при провеждане на независима социална политика.
Успехите на редовната инвестиционна програма, финансирана от МВФ и провеждана от местните правителства и успехите на стабилизационната програма доведоха до тезата за изчезващите валутно – курсови режими. Доверие (ключово значение) при въвеждането на един или друг режим, потвърждават, че смисъл имат истинските “фиксирани” и “плаващи” режими.

(09.11.2009) Лекция

МФ за държавния
1. Валутен курс и валутна система – дефиниции, видове валутни системи, платежен баланс, видове платежни баланси, текуща сметка;
2. Валутно – курсови режими – дефиниране, магически триъгълник, предимства и недостатъци от членството в еврозоната;
3. Валутен пазар, валутни сделки, класификация;
4. Лихвени продукти – опции, лихвени, финансови фючърси, фра контракти;
5. Лихвени и валутни суапи;

Съществуват 2 подхода за изследване на тази връзка:
1 Изолирането на самостоятелните ефекти за страната от един или друг режим. Основен проблем е, че валутният режим не може да замени необходимостта от провеждане на разумна макроикономическа политика. Всички режими могат да доведът както до добри така и до лоши резултати. Към края на 70 те год. на 20 в. (епохата на принципите на Ямайка) се преминава към опити за определяне на режима на база на икономически данни. 3 проблема за подхода: 1) въпреки теоритично и практично многообразие в изследванията режимите се класифицират като плаващи или фиксирани. Оттук произтича загубата на прецизност на междинните форми, произтича разлика между официалният валутно курсов режим и ..........................................
2) Интерпретацията на периодите на финансовата криза. Задължително ли е финансовата криза да се предизвика от един или друг режим? Отг. НЕ. В резултат на девалвацията се получава шок и това се отлага почти винаги като недостатък на плаващия валутен курс. Защото по-високата инфлация и се преписва на една ЦБ чрез експанзионистична политика.
3) Остава открит въпроса дали по-ниската инфлация е заслуга на съответния режим или страните с по-ниска инфлация са склонни да изберат този режим.
Редица изследвания стигат до извода, че инфлацията е по-ниска в страни, които прилагат фиксирани режими. Изборът на макроикономически променливи е различен като структура, което води до методологични проблеми и различия. Връзката между икономическия растеж и валутно-курсовия режим е налице много слаба корелация, което може да се дължи на различни проблеми:
1. методологически – страни с плаващ режим имат средно по-висок растеж от страни с фиксирани курсове, което води автоматично до предимства в станите с плаващи режими.
2. дали плаването се извършва паралелно с фиксиране на нови по-различни паритети, може да бъде чрез предварително определен индекс и/или на база инфлационен процент. Този проблем се потвърждава от бързоразвиващите се страни в Югозападна Азия, които регламентират едни и прилагат други режими. Изкривяване в резултатите се получава поради факта, че финансовите кризи се проявяват. Мотото на Бретанудската система е стабилни и неизменяеми паритети. Целата на Ямайка е стабилни, но изменяеми паритети. Налага се тезата: отклонение от 2% от централния курс не се счита за плаване и валутния курс не е стабилен.

4. След период на финансова криза следва бърз икономически растеж, който не се дължи само на валутно-курсовия режим, тоест стабилността на един валутен курс зависи не толкова от монетарни, колкото от реални фактори. Растежът на икономиката не може да се дължи само на фиксирания курс.