Лекции по Международни Финанси

 

<<< НАЗАД

 

Основни видове валутно-курсови режими

Основни видове валутно-курсови режими:

      • Движейки се от А към В – плаващ валутен курс;
      • Междинни режими
      • Режим към фиксиран валутен курс

1. Плаващ валутен курс
- Чисто плаване
- Управляемо (мръсно) плаване
Чистото плаване се подчинява на пазарни принципи, валутния курс се формира свободно чрез търсенето и предлагането, ЦБ не се намесва, ЦБ може да не разполага с необходимите валутни резерви; за да стане това обаче, трябва да има ясно разбиране на обществото за паричните пазари, паричната политика да генерира доверие в дългосрочен аспект. В света исторически чисто плаване се прилага в Нова Зеландия на ..................   (й-д ).
Управляемото плаване е състояние при което валутния курс се формира свободно, но ЦБ реално се намесва в регулирането на плаването чрез т. нар. интервенции. ЦБ поема ангажимента да не оставя изцяло валутния курс на държавните сили. Интервалите не са предварително известни нито като време, обем и посока. ЦБ задължително трябва да разполага с валутни резерви за да предприеме съответните пазарни намеси. Тези намеси се извършват чрез използване на класически инструменти на паричната политика: лихвен процент, сконтов процент, директна интервенция и вербална интервенция. Възможно е предприемане на реструктуриране на националните валутни резерви, характерно за всички ЦБ-ки на Западноевропейските страни до създаване на ЕЦБ. Съществува режим на мръсно плаване в условията на IRM 1 – валутно курсов механизъм на Европейската валутна система (1979 – 1998).  Два вида интервенции: 1) двустранна и многостранна интервенция за поддържане курса на местната валута; 2) интервенция за подържане на курса между националната валута и валутния курс на екю.

(26.10.2009) лекция

Трети валутно-курсов режим – Хоризонтален валутен коридор, първият модел който съчетава  режима на свободното плаване със съзнателното регулиране на валутния курс. Силна институционална намеса на ЦБ. Исторически хоризонталният валутен коридор датира от началото на 70-те години на 20в. Въвежда се от системата на МВФ и САЩ, системата “змия в тунела” – конструкция, която включва 4 елемента:

        • Централен валутен курс (за нас фиксиран)
        • Пазарен валутен курс – свободно плаващ
        • Интервенционни точки – горна и долна

Отклонението между централният валутен курс и фиксираният паритет е +/- 2.25%.
При достигане на горната и долната точка ЦБ са длъжни да интервенират, т. е. длъжни са да  купуват и продават валута, чиито валутен курс има опасност да излезе от тунела.
Европейската валутна система включва 3 елемента:

          • Европейският валутно-курсов механизъм (ERM 1)
          • Екю
          • Система за средносрочно и дългосрочно кредитиране (Европейски фонд за валутно сътрудничество в Люксембург).

1. Европейски валутно-курсов механизъм за периода 13.03.1979 – 31.12.1998 г. :
1) Централен валутен курс – всяка централна валута в екю и централен валутен курс по двойки или чифтове, валутното отклонение отново е 2.25% (валидно само за “силни” валути – германска марка и гулден) за останалите валути се определя +/- 6%.  При по-високия толеранс се образува т. нар. “тръба в тръбата”.

* “прагове на отклонение” - от +/- 1.125% до +/- 1.668% - за ниския толеранс (2.25%) и +/- 14.08% за високия толеранс (6%).

  • “червей вътре в змията” –

 

3-4.08. 1993 г.  – Трети модел +/- 15% коридор – Европейски валутен механизъм 2 (ERM 2) даване на шанс за по - плавна обезценка на валутите и предприемане на банково политически мерки; дава се възможност на Европейския фонд за валутни сътресения и наследника му ЕЦБ да предоставят краткосрочни заеми за провеждане на валутно курсова политика от съответната страна.
* Екю – колективна, счетоводно безналична валута, чиято стойност се формира по метода на валутната кошница; по квоти (герм. марка – 34%) за валути (по този начин се формира стойността на специалните права на тираж днес).
     Основното предимство на модела е това, че той не приема двете крайности (А и В), възможност за наднационално международно регулиране. Конструкцията на модела налага постоянни контакти между ЦБ, постигане на валутна стабилност (първоначалния състав на валутната кошница на екю е конструирана така, че да се преразглежда веднъж на 5 години, но тя се преразглежда по-често).
    Основен недостатък: опасността, уязвимостта на дадена валута спрямо валутни спекулации и излизане, блокиране от системата.
Толеранса от +/- 15% не е достиган. При ERM 2 валутните курсове се определят по взаимна договореност, по същия начин се..........................................................................
ЕЦБ може, но не е длъжна да интервенира в полза на валутата. ЕЦБ и ЦБ-ки могат да се откажат от интервенция, ако ги намерят за безсмислени. При това положение страната и ЦБ може да поиска предоговаряне на централния валутен курс. У нас проблема ERM2  е безсмислен, защото няма възможност да се договаря. ERM 2 поставя период на изчакване за покриване на изискванията за конвертиране в евро.  Членството в ЕRM 2 е доброволно, но страната не може самостоятелно да се присъедини. Отговорът на въпроса може да получи от гледна точка на покриването на критериите в Маастрихт (и задържане на резултатите за 2 години). Критериите от Маастрихт са 4:
1. Висока степен на ценова стабилност, годишен темп на инфлация не по-висок от 1.5% от 3 страни в еврозоната с най-ниска инфлация. Периода е 12 месеца преди тестване на готовността за присъединяване към еврозоната.
2. Пазарни показатели – 3% бюджетен дефицит спрямо БВП и 60% брутен държавен дълг спрямо БВП (през последните 12 м. Преди тестване). Съотношението за България е 16% - изпълняваме това условие;
3. Трайност на икономическата и валутната конвергенция, равнище на дългосрочни номинални лихвени проценти, чието ниво не трябва да е по-високо от 2%, спрямо 3 те страни от еврозоната с най-ниски лихвени проценти;
4. Стабилност на валутата – двугодишен период на тестване.

За България: Обстоятелството, че сме във валутен борд, означава, че:
1. Българската икономика е евровизирана, понеже над 70% от всички депозити в дългосрочни инвестиции са деноминирани в евро;
2. Цените на жилищата са деноминирани в евро;
3. Защитата на депозитите има еквивалент в евро;
4. Процесът на евроизация обаче противоречи на идеята за създаване на Европейския валутен съюз, който предвижда въвеждането на еврото като последен етап от членството в европейския съюз;
5. България изгубва своя паричен имунитет;
6. Етапите, които са предвидени за въвеждане на еврото не могат да бъдат игнорирани  по силата на едностранни решения.
Основен проблем в България е провеждането на инфлацията в нормални граници, но ако цените нарастват с темп дори 2-3% годишно, това означава, че стойността на обменния курс се повишава и е много трудно да се задържи Маасрихтския критерий. Валутния борд би могъл да се окаже пречка в бъдеще в 2 годишната чакалня. Приемането на България в ERM 2 може да се разглежда като въпрос най-рано от 01. 2010 година. Причината за забавянето е, че много страни отчитат свръх дефицити в Бюджета спрямо БВП (над 3%).

(02.11.2009) Лекция

Четвърти модел на валутно-курсов режим – Променлив валутен коридор – валутен курс, фиксиран към кошница от валути (Екю). Този коридор има синтетичен характер т. е. валутният курс се фиксира към кошница от чужди валути, които имат определени критерии:
1. Делът на валутата във външнотърговския обмен (вносно-износни сделки) като валута на цената и валута на плащането;
2. Делът на БВП на страната изчислен в еврозоната (ЕИО)
3. Делът на валутата в системата за средносрочно и краткосрочно кредитиране, в частност като валута на заема. Счита се, че когато съставът на кошницата е постоянен за определен период, това означава, че валутния курс е относително стабилен и може да се променя, когато се преразглежда състава на кошницата. Идеята е, че по този начинреалния валутен курс няма да се повишава бързо, което означава, че износа на страната ще е конкурентен и няма да се влоши салдото по текущата сметка на платежния баланс, което би предизвикало ново преразглеждане. Ако това се наложи, то модела се изменя в т. нар. “пълзящ фиксиран валутен курс” (пети валутно-курсов режим) налага се почти винаги, понеже нивата не могат да се поддържат за дълго време. Два подхода:
1. Според предварително зададена обезценка в следствие на 1) вътрешна инфлация и въз основа на 2) минала инфлация. Целта е да се избегне реалното поскъпване (обезценяване), при по-малки (по-големи) равнища на местна инфлация в тази страна спрямо която валутата е приета за база. Възможно е зададения темп на инфлация, според първото правило за вътрешна инфлация, да е по-нисък от реалния; ако се използва втория подход, въз основа на минала инфлация, се създава инфлационна инерция, която може да стане инфлационна спирала. Това е така, защото в една отворена икономика валутния курс е проинфлационен фактор, ако не е фиксиран по силата на валутен борд. Валутния курс при отворена икономика извън режима на валутен борд, когато предварително се обявяват намеренията за индексиране още повече се повишават очакванията за инфлационна спирала.

     Шести модел на валутно-курсов режим – Фиксиран валутен курс с възможност за промяна във валутния паритет ( Приспособяващо се фиксиране) – Промяна на фиксирания валутен курс, когато властите решът това, това създава несигурност в икономическите субекти.  От друга страна ако курсът се задържи за продължително време на старите фиксирани равнища икономическите агенти допускат, че той е относително стабилен и намалява потенциалната възможност за хеджиране на валутния риск. Не допускат, че би могло да се наложи фиксиране на ново равнище, което би могло да доведе до загуба. Това поражда икономическа контракция от страна на външните инвеститори и това намалява (спира) притока на чужди инвестиции към страната.