Лекции по Международни Финанси

 

 

 

Зависимост на фиксиран валутен курс от капиталовата мобилност

Зависимост на фиксиран валутен курс от капиталовата мобилност.

Паричната политика при фиксиран валутен курс и свободното движение на капитал в тр. АВС, приехме, че С е постоянна велична, на практика капиталвата мобилност влияе на паричната политика. Според това дали страната е малка с отворена икономика или не, колкото капиталовата мобилност е по-слаба, толкова по-ефективна е местната  парична политика;

  • капиталовата мобилност се причинява от изменението на лихвените проценти;

В голяма страна при изменение на лихвения процент поне с 1 пункт и при липса на промяна, не съществува международен прилив или отлив на капитал; възможно е дори при по-голяма промяна на лихвените проценти тази промяна да не настъпи, това означава, че страната е въвела най-строги форми на паричен режим.  
Ако страната е голяма с отворена икономика, предизвиканото капиталово движение от нея навън рефлектира еднопосочно спрямо други големи страни с отворени икономики. По-голяма страна има по-големи възможности за провеждане на ефективна парична политика.
        Стабилност на валутния курс. Валутният курс играе ролята на номинална квота в икономиката, при положение, че негативните последици на паричната политика са повече от позитивните; стабилизационна програма се провежда в условията на хиперинфлация и дестабилизирани национални финанси, с цел нормализиране на пазарните променливи чрез фиксиране на валутния курс, това води до повишаване на доверието към ЦБ и държавата. Тази практика се осъществява включително и чрез “ “Модели на кризи от първо поколение” Пол Крунман, според тях фиксираният валутен курс в комбинация с  неразумна фискална политика задължително води до спекулативна атака с местна национална валута. Намерението на правителството да провежда разумна макроикономическа политика е правдоподоно, което от самосебеси намалява очакванията за инфлация и стимулира инвестициите на частния сектор. От друга страна ръстежът, който се планира при фиксиране на валутния курс е отказ от суверенна, самостоятелна парична политика. Крайните форми на фиксиране в т. ч. валутен борд или пълна доларизация са отказ от всяка парична политика.  Основният лихвен процент има само нормативно значение. Това означава, че икономиката се лишава, т. е. не може да противодейства срещу т. нар. асиметрични шокове и тежестта се поема от реални, а не монетарни величини, загубите от въвеждането на фиксиран валутен курс са толкова по-малки, колкото по-малки са асиметричните шокове и колкото по-гъвкав е ......................... пазар на страната.
Дискусиите за фиксирания валутен курс се ориентира към тезата, че преходът от променлив към фиксиран валутен курс е несъвместим с разходите .................................... почти винаги приключва с валутна финансова криза.
Причини за приключване на режима с криза:

      • Степента на финансова интеграция на страните; колкото е по-силно интегрирана, толкова е по-силно заразима.  Нашата икономика е слабо развита среда за заразяване.
      • Влиянието на фискалната политика и нейната роля за подържане на фиксиран курс, ЦБ не тряба да финансира бюджетния дефицит чрез парични емисии.
      • Инфлационният диференциал между страната и тази страна, чиято валута е приета за резервна. На практика в условията на фиксиран курс инфлационният диференциал се трансформира автоматично в реална ревалуризация (надценяване) на местната валута. От този момент местната валута функционира като надценена валута. Ревалуризацията на местната валута влошава платежния баланс и повишава вероятността за спекулативна атака спрямо нея.
      • Състоянието на финансовия сектор.Защитата на фиксирания курс при спекулативна атака предполага рязко повишаване на лихвения процент, който би могло да предизвика банкови сътресения, вследствие на което валутната криза се заменя с банкова криза.