Лекции по Международни Финанси

 

<<< НАЗАД

 

Избор на оптимален валутно-курсов режим

3 подхода за изследване:
1. Традиционен валутно-курсов режим
2. Последващо развитие на валутно-курсов режим
3. Съвременни теории
Първият (традиционен) и вторият (последващ) подход противопоставят 2 крайни форми – фиксиран и плаващ валутен курс. Твърди се, че фиксирания валутен курс създава дисциплиниращ ефект, автоматизъм, строга фискална дисциплина, коректност и сигурност, следоватрелно всяка атака срещу фиксирания валутен курс е дестабилизираща.
Свободното плаване е режим при който валутния курс се определя на пазарен принцип:

  1. Независима парична политика на ЦБ.
  2. Допуска се стимулираща манипулация.
  3. В крайна сметка платежния баланс се приспособява автоматично.
  4. Те изолират националните стопанства от инфлация, понеже се допуска свободно движение на капитали; роля на лихвения процент за регулиране на това движение.

Практиката опровергава двете крайни тези: 1. в началото на 80те години на 20 в. се въвеждат дериватите, т. е. тезата за  автоматичното регулиране на валутниет курсове е несъстоятелна;  2. глобалната трансформация не показва автоматично трансформиране от единия към другия модел; 3. нарастващата атрактивност на режима на валутните бордове говори, че може да се създаде ....................................; 4. Доверието в макроикономическата политика, което стои зад фиксираните валутни курсове;
5. Паричната независимост зад която се  крие гъвкавостта, мобилността.................;

Втори етап 60те – 90те години на 20 в. Последващо развитие.
- Създава се теорията за Оптималните валутни зони Р. Мъндел и Теорията за шоковете на които е изложена икономиката (теория за шоковете).
В Теорията за оптималните валутни зони съществува конфликт между ползите свързани с приемането на 1 чужда валута за собствена и загубите от липсата на парична независимост; Теорията възниква през 20те, 30те години на 20в., няколко валути в света, начело с паунда, играят роля на център около които обикалят валутите на други страни. Освен паунда център са шатския долар, яп. йена, френски франк;
Всяка промяна предизвикана отвън се отразява по радиусите спрямо курса между центъра и сателита, обратната промяна не се отразява. При това положение Р. Мъндел установява, че всички валутни сателити се характеризират с една зависимост, т. е. ЦБ на тези страни имат ограничена или никаква независимост, остава въпроса каква е ползата от приемане на резервна валута.  Намаляват асиметричните шокове – всички шокове предизвикани в страни, чиято валута е приета за резервна. Това приемане може да се разглежда двустранно:

  1. Местната валута да се ревалуризира – да повиши своята покупателна способност; да доведе до оскъпяване на местната валута.
  2. Девалвация на валутата – форсиране на износа и оскъпяване на вноса

При шоковете се ползват макроикономически модели:

  1. ISLM модел – равновесие между стоковия и паричния пазар

При този модел се приема, че номиналните шокове са тези, които въздействат на паричния пазар (LM), а реалните шокове въздействат на IS.
Шоковете могат да са вътрешни и външни .
Избора на режим зависи от природата на шоковете и макроикономическата политика.
Трети етап – Съвременни теории (90те г. на 20в.) За този етап са характерни регионални и/или глобални икономически кризи.  Отговор на въпросите:

  • Една криза какви последствия има?
  • Може ли финансовата криза да се трансформира в банкова?
  • Може ли финансовата криза да се трансформира в икономическа?
  1. Наблюдава се изключителна зависимост от международните пазари на фона на дерегулиране.
  2. Опита от кризите преместват акцента от реалните към монетарните величини.
  3. Изборът на валутно-курсов режим се регламентира от валутни кризи от 2ро, 3то и 4то поколение, при което е възможно да се предизвика криза дори и когато страната спазва валутно-курсова политика.

Теорията противопоставя доверието и гъвкавостта; зад които застават фиксиран и плаващ валутен курс, допуска се да се търси междинен вариант, като се разглежда т. нар. „магически триъгълик“, чиито върхове са т. А – свободно плаващ, т. В – фиксиран валутен курс, т. С – свободно движение на капитала (const), но в крайна сметка свободното движение предизвиква промяна във валутните курсове в случай на промяна в лихвения процент, която промяна е нееднозначно за страните с плаващ режим и малки страни с отворена икономика.                 
АВ – вариант на валутно-курсови режими
АС – гъвкавост (плаващ валутен курс)
ВС – доверие (стабилност на валутен курс)
Извод: Всяка страна е относително свободна да избират не само по вектора АВ, но и вариант на валутно курсов режим във всяка една точка на триъгълника АВС, който представлява различни оптимални избори на оптимален режим. Паричната независимост не се конфронтира с паричната стабилност. Идеята е да се докаже, че винаги може да се налагат съзнателни регулиращи мерки спрямо една пазарна категория, съответно изборът на валутно-курсов режим. Всяка страна може да преследва 2 от 3 те цели, но не и трите едновременно, понеже капиталовото движение (С) е постоянна, търсенето на оптимален режим се свежда до избор между А и В.
Тези по отношение на паричната независимост:

  1. Монетарната политика на ЦБ е неутрална в дългосрочен аспект, води единствено до промени в ценовото равнище (Крива на Филипс)
  2. Монетарната политика има ефективност в краткосрочен план, което се изразява в : 1) стимулиране на производството, повишаване на заетостта, намаляване на междубанковия лихвен процент, наличие на мобилен трудов пазар; 2) това намалява опасността от асиметрични шокове (външни шокове); 3) Паричният пазар действа с лагове, които са с неясен произход, съществува несигурност относно каналите на нейното въздействие; 4) Провеждането на експанзионистична парична политика води до по-висока склонност към инфлация, има отрицателен реален аспект;

(19.10.2009) Лекция
Продължение: Ако първите 2 извода са по-скоро правилни, 3 и 4 извод дават по-добра констатация за това кои страни ще имат по-голяма изгода да провеждат парична политика.
При 3ти извод (лагове) става дума за страни, при които макроикономическите връзки са неясни (България), което не позволява да се провежда парична политика.

Режими на монетарна политика и валутно-курсови режими:

  1. Таргетиране на валутния курс
  2. Таргетиране на паричния агрегат
  3. Таргетиране на инфлацията
  4. Таргетиране на имплицитна номинална квота
  5. Таргетиране на номиналния БВП

 
1. Таргетиране на валутния курс – фиксиране на валутния курс, понеже той е една от основните причини за инфлация, важи за малки страни с отворена икономика (България), режима в малката страна се конвертира спрямо режима в голямата страна, приспособяване към процеса на инфлация; Валутните условия се затягат;
Недостатъци на таргетирането на валутния курс:

  1. Съществува основа за спекулативни атаки, защото има съмнения дали ЦБ може да защитава  фиксирания курс чрез високи лихви.
  2. Нарастване на задълженията в чужда валута, при девалвация на местната валута, води до загуба и фалити (Унгария)
  3. Не се решава проблема със срочността на вземанията и задълженията, дисбаланс в платежния баланс.

Решение: въвеждане на по-крайни форми:
-въвеждане на паричен съвет
-пълна доларизация 

2. Таргетиране на паричните агрегати, връзка между паричния агрегат и равнището на инфлация. Избора на този вариант е приемлив, понеже обществото знае какво равнище на паричен агрегат се задава като цел и може да се установи дали ЦБ го съблюдава; намаляват инфлационните очаквания.
Проблеми:

  • Относно същността на паричния оборот, не съществува корелация между динамиката на паричните агрегати и инфлация.
  • ЦБ има проблем с контрола върху паричните агрегати.

Разновидност на този режим е варианта при който се приема правилото на М. Фридмън за постоянно нарастване на паричната маса. Следователно ниска инфлация в дългосрочен план, понеже и инфлацията винаги и навсякъде е монетарно явление.

3. Таргетиране на инфлацията – обявяват се средносрочни нива на инфлацията, от правителството, чрез бюджетни програми. ЦБ има относителна свобода да използва инструменти за постигане на целта си, тя е отговорна (пример Нова Зеландия, ако ЦБ не се справи с този приблем „таргетиране на инфлацията“ управлението се уволнява)
ЦБ използва всяка информация за да изгради максимално точна представа за монетарната политика, отчита се нисък политически натиск към ЦБ и доверието се възвръща.
Вербална експанзия на ЦБ – съзнателно излизане на централни банкери в медиите за да се успокои общественото мнение по въпроса за инфлацията, външния дълг, политиката на търговските банки и т. н.
При този режим се прави прогноза за инфлацията и ако тази прогноза е за една година (оперативна) и е по-висока от официално зададената цел (при отчитане на лага във времето, т. е. Ако реалните ефекти в икономиката се забавят мин. със 6 месеца) монетарната политика се затяга, става по-рестриктивна, банката разполага с достоверна статистическа информация и работещите модели за реално равнище на инфлацията (в статистиката на БНБ и НСИ съществуват различия).
Разновидност на този режим е таргетирането на ценовото равнище (price level targeting) не се прилага активно:

  1. Статистическа информация, която е или неточна или надценява нивото на инфлацията
  2. Наличието на инфлацията дава възможност за провеждане на парична политика с отрицателни реални лихвени проценти.

4. Таргетиране на имплицитна номинална квота – практика на Федералния резерв на САЩ (ФЕД), ясна цел за ниска инфлация, въз основа на данни за последните 3-5 години; тази политика се олицетворява от и чрез шефа на Федералния резерв.
5. Таргетиране на номиналния БВП – хипотетичен режим, не се прилага поради 3 причини:

  1. Проблем при обявяване на потенциалния размер на БВП
  2. Обществеността не се интересува от концепцията за номиналния БВП
  3. Ако прогнозата за БВП се надцени това води до инфлация и повишаване на несигурността.
За решаване на проблема с инфлацията се предлага: Независима ЦБ от правителството, което връща доверието в нея, понеже приоритетната и цел е ценовата стабилност.