Лекции по Международни Финанси

 

<<< НАЗАД

 

Валутни опции

Валутни опции:

  • Опция – инструмент с чиято покупка се придобива право, но не и задължително да се купи или продаде определен актив по определена цена на определена дата и/или в рамките на договорен или валиден срок. Когато опционното право се упражнява на определена дата (европейски опции), или изпълнение в срок (ам. Опции). Хеджиране срещу промяна във валутния курс на базисния актив, на борсов или извънборсов пазар. На извънборсов пазар избора на опционна цена е по-широк поради наличието на много цени, които могат да бъдат получени (заплатени) за да сполучи опционно право. Валутни позиции в опции: 4 комбинации в зависимост чие е правото за  упражняване от гледна точка на продавача – call и гледна точка на купувача пут.

1. Дълга кол опция – покупка на опция за покупка
2. Къса кол опция – продажба на опция за покупка
3. Дълга пут опция – покупка на опция за продажба
4. Къса пут опция – продажба на опция за продажба

 

Основно предимство на валутната опция е: 1) Опциите ясно разделят правата от задълженията, купувача може да печели от благоприятно развитие на валутния курс, той може да избира опционна цена при която ще упражнява своето право при сключване на сделката; Съществуват стандартни цени, а за големи клиенти банките предлагат цени по избор на ОТС пазара.  2) Благодарение на позитивната курсова разлика притежателите на опции могат да оптимизират (намалят) себестойността на валутните транзакции; 3) За срока на валидност на опциите притежателите им могат да сключват други срочни сметки, да упражняват валутен арбитраж, да упражняват активен валутен мениджмънт; 4) Рисковете се ограничават до размера на опционната цена, разкриват се шансовете за осигуряване на фазата S на валутния актив.
Какви разходи възникват при опционните сметки:
1. Плащане на опционна цена; 2) априори разход, калкулира се към валутния еквивалент на сметката, към разходите, които един платец (вносител) би платил на своя доствачик в момента в който се сключва опционния контракт. От стойността на априори разходите + опционната цена се установява дали опцията има смисъл.

От кой фактори зависи равнището на опционната цена:
1. От избраната цена за упражняване на опционното право;
2. От срока на опционния контракт;
3. От чувствителността на промяна на курса на базовата валута;
4. От лихвената разлика между участващите валути;

Разходите за платеца на опционната премия при покупка на валута (валутна опция) са винаги над равнището за хеджиране на една сравнима сметка (форуърд), тези разходи са оправдани, защото независимо от цената за хеджиране съществуват шансове за печалба.
2 елемента: Вътрешна стойност и Времева стойност;
Вътрешната стойност е потенциалния доход за владелеца на опцията, който може да се реализира при покупко/продажба. Разликата между договорената (базисната) цена на актива и спот курса, които се котира при упражняване на основното право.
Вътрешна стойност = Пазарна цена +/- Лихвената разлика;
При кол опцията: Вътрешната стойност = Спот курса – базисната цена;
При пут опцията: Вътрешната стойност = Базисната цена – спот курса;
Чувсвителността на промяна не прави валутните опции един универсален инструмент за хеджиране, защото колкото е по-голяма продължителността толкова е по-скъпа опцията.
Опциите в пари имат и двете стойности, а опциите до пари и извън пари имат само времева стойност, която е по-важна.

  • “кисели” опции – имат само времева стойност и могат много бързо да донесат на инвеститорите печалба. Времевата стойност във варианта извън пари (out of the money) представлява шансовете за печалба и поради това, времевата стойност на опцията е толкова по-висока, колкото е по-дълъг срока им.

Кой може да сключи опционни договори във валута: ЦБ, ТБ, брокерски фирми в страната и чужбина, без ограничение на целта и срока.

Споед развитието на валутните курсове владетеля на опции или ще реализира правото си или ще пропадне, това не се отнася за спекулантите с опции. Резултатите печалба и загуба се осчетоводяват по нормален път, чрез заверяване на сметки в чужда валута; Ако времето за плащане се промени, възможно е сключване на друга срочна сметка (на валутен суап) с друг падеж.
Основните спецификации на опционните контракти са:
 1. Търгуеми по всяко време, всяка купена опция може да се продаде и всяка продадена да се купи, без да е изрично регламентирано в опционния контракт.
 2. Стандартни падежи на валутните опции са третите сряди на март, юни, септември и декември, за големи клиенти могат да се определят нестандартни дати. Валутните опции могат да се прекратяват по всяко време в рамките на срока по пазарни условия, чрез заверяване и задължаване на сметки.
 3. Сумата на опционните премии се изплаща 2 дни след сключване на опционния контракт.
 4. Минималните суми за търгуване са 100000 единици в съответните валути по конкретните условия на международните пазари.
 5. Сроковете стандартно са 1 година, но за по-големи суми сроковете може да са по-големи до 5 години. Всяко желание за удължаване се преценява чрез същинската пазарна конюктура.

Кой е основният недостатък на валутните опции?

    1. Прави се априори разход – опционна премия
    2. Срокът на опционния контракт е ограничен
    3. Опции се сключват в свободно използваеми валути

Видове опции:
1. Лихвени опции (3 групи):
- Лихвени опции с повече фиксинги
- Фиксирани лихвени опции
- Спред опции
Лихвени опции с повече фиксинги – САР, по-висока лихвена защита с повишаващи се лихвени проценти; Ако на падежа лихвения процент е над договорената страйк цена, владелеца на опции получава актив, продавача плаща на купувача на САР разлика между горната лихвена граница и бенчмарка (референтна лихвена граница LIBOR). Срок между 9-10 години.  Параметри при покупка на САР:

                1. Начална дата
                2. Крайна дата
                3. Сума на базовия актив
                4. Договорна цена
                5. Срок на базовия актив
                6. Референтен лихвен процент.

Определеният за всеки период САР се нарича каплет. Пример: САР 4г., период 6 месеца, налице са 7 каплета, защото лихвените паритети за началния период не се взимат предвид.
Огледалния образ на САР е floor – долна лихвена граница; набор от пут опции базирани върху един и същ лихвен процент, актива се застрахова, когато базисния лихвен процент е под равнището на пазарната лихва. Шансовете са огледални.
Редуцираща опционна стратегия – colar – стратегия за намаляване на опционната премия чрез намаляване на опционната премия чрез намаляване на опционния срок или чрез повишаване на страйк лихвите при САР, или чрез намаляване страйк лихвен процент при floor. За намаляване на съответната премия купуването на САР може да предаде съответния floor. Притежаването на такава позиция не плаща нито по-висок лихвен процент от страйка (както при САР), нито по-нисък (като при флоор), лихвеното плащане е ограничено между договорените равнища на САР и флор, когато цената на САР и флор е една и съща – нулеви премии; чрез комбинация на основните варианти разходите за опционната премия могат да се ограничат или преодолеят – zero cost options. Продажбата на флоор осигурява плащането на САР. С продажбата на colar може да се намали равнището на предстоящи лихвени разходи.
Когато се комбинират 2 САР с едни и същи номинални активи, но с различни лихвени граници е налице редуцираща опционна стратегия коридор. Пример: САР 6% и САР 8.5% лихва (с един и същ актив), клиента е защитен напълно от повишаване на лихвения процент между САР покупка и САР продажба.
Partisipating rate – осигуряване срещу нарастващи лихвени проценти; покупка на САР и продажба на флор с една страйк цена, но с различни номинални активи.
Комбинации между опции и суапи (суопции) купувача придобива право да извърши суапова сметка в рамките на бъдещ период (САЩ) или на определен падеж (европа). Обект на договаряне са срока за договаряне на опционно право, физическа доставка на актив или заплащане в брой. Плащане на лихва по фиксиран и променлив лихвен процент и плащане по променлив и фиксиран лихвен процент.
Падежите на суопции са същите като на опциите – 2 работни дни от сключване на суаповия контракт. При сключване на суопции трябва да се определя при какъв тип суапи трябва да се определя при какъв тип суапи в качесвото им на базов актив, ще се упражнява опционното право. 2 типа контракти:

  1. на плащане на суопции
  2. на получаване суопции

1. Купувача на суопции трябва да плаща по фиксирана лихва при упражняване на опционното си право, т. е. по ефективната суапова сметка се получава актив по променлив лихвен процент, а се плаща по фиксиран. Обратно, колкото по-ефективна суапова сметка се получава лихвен приход по фиксирана лихва, а се плаща променлива лихва става дума за суопция за получаване.

Кога се прилагат суопциите?
При управление на фирмените пасиви се цели фиксиране на лихвения процент на банков заем още сега, поради конкретно преценена конюктура (повишаване на пазарните лихви) чрез покупка на суопция фирмата се осигурява двустранно: 1) срещу повишаване на лихвения процент, което в момента на ефективното заемане би изглеждало високо; 2) срещу невъзможност в бъдеще инвестицията да се осъществи или риска инвестицията да пропадне в бъдеще. В този случай една съопция in the money може да се продаде отново с печалба, но при лихвена редукция се обезценява, основната алтернатива за осигуряване на фирмата е директно осигуряване на кредитния пазар с други секюритизиращи инструменти. Следователно покупката на опция за покупка дава право на купувача да осигури своите пасиви; покупка на опции за продажба дава право на купувача да получи доход по фиксиран лихвен процент, чрез които се осигуряват фирмените активи.