Държавни финанси

 

 

 

8.Начини на облагане с данъци

В данъчната теория и практика са познати 4 начина на облагане с данъци, а именно: поголовно; пропорционално; прогресивно; регресивно облагане.
Поголовното облагане това е исторически най-стар начин и се изразява в поголовния данък, при който се изисква всеки възрастен член на обществото да заплати определено данъчно задължение без оглед на имущественото му състояние и платежоспособността му. Счита се, че това е несправедлив начин на облагане, тъй като не се отчитат индивидуалните социални характеристики на индивида. При това облагане обектът съвпада с платеца на данъка. Днес в съвременните данъчни системи не се прилага.
При пропорционалното облагане  данъчният размер остава един и същ, както и да се променя данъчната ставка (база). При това облагане съотношението между доходите преди и след облагането им се запазва, т.е. то не внася елемент на социална корекция на доходите. Обикновено се прилага при облагане на печалбата на юридическите лица и на извършваните от тях дейности с косвени данъци. Макар и видимо справедливо, пропорционалното облагане се оказва доста несправедливо, особено когато с него се облагат доходите на физически лица, както е при косвените данъци /ДДС и др./.
При прогресивното облагане данъчната норма се променя по предварително определена прогресия с увеличаване на данъчната база. При него се внася елемент на социална корекция на доходите в полза на по-ниските. Свързва се с облагане на доходите на ФЛ. С масовото му прилагане (началото на 20 в.) подоходното облагане е прогресивно със стремеж да се противодейства на големите разлики в доходите. Прогресивното увеличаване на данъчните ставки обекновено стига до определено най-висока данъчна ставка, наречена данъчен таван, след което нататък облагането става пропорционално. Съществуват различни видове прогресии, които могат да се групират на основата на два критерия: според начина на установяване на данъчната ставка и според начина на установяване на данъчното задължение.
Според начина на установяване на данъчната ставка прогресиите се делят на ограничени и неограничени. При 1 вариант нарастването на данъчния размер достига до определено равнище, след което облагането става пропорционално. При 2 вариант данъчният размер нараства неограничено, в зависимост от увеличаването на данъчната основа.
Според начина на установяване на данъчната ставка прогресиите се делят на пряка (открита, директна), при които данъчният размер се изменя видимо при нарастване на данъчната основа, инепряка (скрита, индиректна.
Пряка данъчна прогресия


Облагаеми доходи

Данъчна норма

Данъчно задължение

1000

3%

30

2000

5%

100

3000

10%

300

4000

15%

600

5000

20%

1000

6000

25%

1500

7000

30%

2100

При непреките данъци данъчната норма е една и съща и за да се получи прогресия в облагането, към данъчната база се прибавя или изважда едно и също постоянно число. Така се получават слаби прогресии.
Според първия критерий прогресиите се делят още на бързи (скокообразни) и бавни (пълзящи).
Според втория критерий прогресиите биват: обикновени (класни, глобални) и етажни и комбинирани етажни (стъпаловидни).
И при класната и при етажната прогресия данъкоплатците попадат в различни класове в зависимост от величината на облагания им доход. Разликата между тях се състои в начина на установяване на данъчното задължение. При класната прогресия целият доход се облага с една и съща данъчна ставка, съответстваща на реда, в който е попаднал доходът. При етажната прогресия доходът се разделя на етажи и към всеки етаж се прилага различна данъчна норма и се изчислява данъчно задължение. Накрая, за да се получи общото данъчно задължение, се сумират данъчните задължения от различните етажи.
Класна прогресия                                        У = 6500 лв.                                                          Етажна прогресия


Облагаем доход

Данъчна норма

Данъчно задължение

 

Облагаем доход

Данъчна норма

Данъчно задължение

до 1000

3%

 

 

1000

3%

30

1001 - 2000

5%

 

 

1000

5%

50

2001 - 3000

10%

 

 

1000

10%

100

3001 - 4000

15%

 

 

1000

15%

150

4001 - 5000

20%

 

 

1000

20%

200

5001 - 6000

25%

 

 

1000

25%

250

6001 - 7000

30%

6500 х 30%

 

500

30%

150

 

 

1950

 

 

 

930

В нашата данъчна практика се използва т.нар. комбинирана прогресия при облагане доходите на физическите лица и на наследствата. При нея за всеки етаж от тарифата се определя абсолютният данък за долната граница на етажа и процентът за разликата в дохода за долнита и горната граница.
При регресивното облагане е противоположно на прогресивоно облага. То намалява на данъчния размер с увеличаване на данъчната база. Т.е. колкото доходът е по-голям, толкова по-малък е размерът на данъка и отоносителната величина на данъчното задължение. В момента няма чисти регресивни данъци, макар че се счита, че данъците върху потреблението са регресивни спрямо дохода

Във връзка с прилагането на прогресивното облагане съществено значение има установяването на следните показатели:

  1. Среден данъчен размер – е отношението на данъчното задължение към данъчната основа.
  2. Пределен данъчен размер – покзва какъв допълнителе данък следва да се плати, ако данъчната основа нарастне с определена величина.

Ефективен данъчен размер – за подоходното облагане на ФЛ е характерно наличието на необлагаем минимум и приспаданаето на редица необлагаеми доходи /разходи/.