Държавни финанси

 

 

 

32. Бюджет – същност, значение и принципи за изгражданена бюджета. Видове бюджети. Бюджетна система. Извънбюджетни фондове.

Бюджетът се свързва с буржоазно-демократичните революции, а възникването и формирането му е обосновано от 3 основни предпоставки, а именно:

  1. развитие на стоково-паричните отношения;
  2. създаването на държава;
  3. установяване на парламентарно-демократична форма на държавно управление.

Тези условия са налице със зараждането на капитализма. Това е така, защото при феодализма, характеризиращ се с раздробеност и абсолютна власт на суверена, не се е изпитвала нужда от изготвянето на бюджет. Едва след ХI век, когато се зараждат градовете-държави, започва организирането на финансово стопанство и на бюджет. Ето защо бюджетоподобната практика се развива и се прилага от XI до XVIII век. Окончателното и повсеместното въвеждане на бюджета като законодателен акт започва от XIX век. Независимо от това, наченки на бюджетоподобна практика се забелязват още в древността.
Първият български бюджет се приема и действа за периода 01.03.1879 г. - 01.03.1880 г. във френски франкове, а текстовата част е написана на руски език.
Бюджет е най-обобщаващото понятие на финансите. В него се обединяват бюджетни финансови категории като разходи, приходи, данъци, заеми и други. Чрез бюджета всички тези самостоятелни категории получават единство, което се проявява в прилаганата обща финансова политика.
Думата бюджет има древнолатински произход и нейният буквален превод е “торба, чувал, чанта”. Във Франция “бюджет” се използва в смисъл на малка чанта, чувал, в който се съхранява държавното съкровище; в Англия - кожена папка, в която се държат пари. Днес, в съвременната финансова литература под бюджет се разбира не това, в което се държат парите на държавата, абюджет е финансов документ, в който се отразяват държавните приходи и държавните разходи. Под бюджет също се разбира и парична сметка, балансирана за определен период от време.
Държавният бюджет отразява икономическата програма на правителството. Той свързва очакваните приходи и предложените разходи за бюджетния период – дава представа за тяхното състояние и движение прз годината. Той се съставя като динамично състояние на финансите в продължение на определен период от време. Още бюджет е и финансов документ, който разрешава това набиране и разходване на средствата.
Бюджетът това е държавната хазна, приходите от която се събират и изразходват с общонационално значение. При съвременната развита банкова система това са специални бюджетни сметки, които се контролират и отчитат от централната банка. В бюджета се отразяват всички особености на финансовото стопанство на държвата – предвиждането на приходите, планираната реализация на разходите, тяхното изравняване и евентуална икономия, поддържането на важни за държвата отрасли и постигането на определени политически или социални цели. 
Бюджет е сложна финансово-икономическа категория с няколко аспекта.

  1. Правен аспект
  2. В България бюджетът се гласува със закон за държавния бюджет, с което изпълнението му става задължително. Въпреки че се гласува и приема като закон, задължителна е само разходната му част. Приходната му част има препоръчителен характер, като тя се основава на данъчните закони.
  3. Финансово-технически аспект (разглежда бюджета външно)
  4. Бюджетът се разглежда като съвкупност от цифри и таблици, обхващащи обема и структурата на приходите и разходите на държавата за една година.
  5. Социално-икономически аспект (най-важната страна)
  6. За разлика от предходните две, тази страна е невидима. Тя може да се “види” само от специалистите, от тези, които могат да видят зад цифрите движението, разпределението и преразпределението на средства между отделните елементи на обществото. Чрез държавния бюджет се осигуряват и финансират значителни социални потребности: образование, здравеопазване и др. Той може да се разглежда от политическа гледна точка като финансов израз на политиката на правителството на дадена страна.

Бюджетът е финансовата основа, върху която се градят икономическите програми на правителствата. Той обхваща всички страни на държавния живот – икономика, финанси, политика, култура, соц. сфера и др., чрез тяхното финансиране и управление. 
Значение на бюджета - огромно и многостранно. Изразява се в това че:

  1. поставя се под контрола на законодателната власт финансовата и цялостната дейност на правителството и държавата;
  2. чрез бюджета финансово-бюджетната дейност на правителството се поставя под парламентарно-обществен контрол;
  3. бюджетът е не само инструмент за публична отчетност и контрол, но и средство за управление на финансовото стопанство, а чрез него и на цялото стопанство;
  4. бюджетът има твърде голямо значение за балансираното развитие на всички отрасли и дейности в националното стопанство.

Принципи за съставяне на бюджета
За да може бюджетът да изпълнява пълноценно своята роля, при съставянето, изграждането и изпълнението му, трябва да се имат предвид някои принципи.

  1. принцип за пълнота на бюджета
  2. В бюджета трябва да се включат всички приходи и разходи, които финансовото стопанство ще осъществи през съответните години. Този принцип не разрешава да има приходи и разходи, вън от рамките на бюджета.
  3. принцип за точност на бюджета
  4. Приходите и разходите на бюджета трябва точно да се изчислят. Ако не се спазва този принцип, е възможно да настъпи разстройство на финансовата система.
  5. принцип за реалност на бюджета
  6. Този принцип е близък до принципа за точност на бюджета, но не се покрива с него. Точността изразява техническата страна на икономиката, а при реалността става дума за икономическа обоснованост на приходите и разохдите, привеждането им в съответствие с реалностите на икономиката.
  7. принцип за единство на бюджета
  8. В бюджетната практика съществува твърде голямо разнообразие на бюджети, като редовни, извънредни, допълнителни и пр. Но принципът за единство на бюджета изисква в практиката да се упражнява само един-единствен бюджет, а не няколко бюджета едновременно. В рамките на единството на бюджета същетвуват и автономните общински бюджети, чрез които се съдейства да се мобилизират повече ресурси на местна общинска основа.
  9. принцип за балансираност на бюджета
  10. Той е най-важният принцип и се изразява в равенство между приходната и разходната страна на бюджета. Балансирането на бюджета спомага за равномерно протичане на икономическите процеси в страната. Според принципа на бюджетното балансиране, чрез бюджета не биха могли да бъдат предвидени повече разходи, отколкото събраните за тях приходи. Бюджетът не трябва да приключва с дефицит. През последните десетилетия се наблюдава перманентното му нарушаване.
  11. Независимо обаче от перманентната практика за дефицитно приключване на бюджетите, в света в много страни се възприемат дългосрочни програми за намаляване на държавните дългове и бюджетните дефицити. Балансиран е само бюджетът на Япония, Люксембург и Швейцария.
  12. принцип за специализация (класификация) на бюджета
  13. Този принцип изисква групирането и подреждането на бюджетните приходи и разходи да се основава на определени критерии и правила.
  14. принцип за публичност на бюджета
  15. След като бюджетът се приеме от законодателния орган, се публикува, за да стане достояние на данъкоплатците.
  16. принцип за яснота на бюджета
  17. Бюджетът трябва да е ясен и разбираем. Така хората може да преценат дали правителството си е свършило работата.
  18. принцип за предварителност на бюджета
  19. Това означава, че бюджетът трябва да бъде съставен, разгледан и гласуван преди да започне неговото изпълнение, т.е. преди започването на новата бюджетна година.
  20. принцип на годишност на бюджета
  21. Срокът за действие на гласувания бюджет е 12 месеца.
  22.  

Бюджетът винаги се утвърждава и действа за определен период от време. Този период е известен във финансовата литература като бюджетен период. Той може да съвпада с календарната година, но може и да не съвпада с нея. Ако няма съвпадение между бюджетния период и календарната година, обикновено се цели да съвпадне със стопанската година. Не всички страни прилагат едногодишен бюджетен период. Има и такива, които съставят бюджетите си за две години. У нас бюджетът се сътавя за една година.

2. Видове бюджети

В бюджетната практика същетвува твърде голямо разнообразие от бюджети. Това се дължи и на различни фактори: времеви, териториални и финансови.
В зависимост от териториалния обсег биват:

  1. Бюджет на местните органи на управление - това са общински бюджети. Не се гласуват от парламента а от ОС. Не са закон. Обхващат очакваните приходи и разходи на общината като самоуправително тяло.
  2. Държавен бюджет – обхващта приходите и разходите на държавата. Гласува се със закон от парламента всяка година. това е единственото бюджетно звено, с чиито средства се разпореждат парламента и правителството.
  3. Бюджет на ДОО – бюджетът на социалното осигуряване, който се управлява от НОИ. Гласува се със закон от парламента всяка година.
  4. Бюджет на НЗОК – Предвижда приходите и разходите, необходими за издръжка на публичното здравеопазване. Гласува се със закон от парламента всяка година. С тези средства се разпорежда здравната каса, която се отчита пред парламента.
  5. Консолидиран държавен бюджет – съвкупност от изброените звена. Дава обща инфо. За средствата, които държавата отделя за една година, за финансиране на така наречените обществени потребности. Не е закон.
  6. Частни бюджети - Бюджетите на отделните министерства, Съдебната власт, Сметната палата и др., които са съставна част на държавния  бюджет.

От гледна точка на приходите и разходите, включени в структурата на бюджета, той се подразделя на: редовен, извънреден.
Редовен бюджет това е редовният бюджет, който се гласува всяка година със закон и съдържа редовните приходи и разходи.
Извънреден бюджет се приема при възникване на извънредни обстоятелства - войни, природни бедствия. Може да е с по-кратък или с по-дълъг от редовния бюджетен период. Когато се приеме извънреден, редовният престава да действа и действащ става извънредният бюджет.
Редовният бюджет се приключва в края на бюджетния период, а извънредният се упражнява, докато се извършват всички предвидени в него дейности.
В зависимост от периода на изпълнение:
Бюджет за изпълнение – това е бюджетът, който ще се изпълнява през предстоящия бюджетен период.
Изпълнен бюджет – това е вече реализираният бюджет. Чрез него може да се прецени до каква степен са осъществени бюджетните очаквания, в кои области очакванията са били подценени и къде – надценени.
В зависимост от начина на обхващане на приходите и разходите, бюджетът бива брутен и нетен.
Брутният бюджет отразява както приходите, така и разходите в техния пълен размер, а нетният бюджет показва само чистите приходи или чистите разходи.
В България се работи с брутен бюджет.
Бюджетът още се дели и на постоянни и променливи части на бюджета. Постоянните части на бюджета са тези, които през няколко последователни години не се променят. Променливите части на бюджета са тези, котито не се повтарят през отделните години. Когато се обсъжда бюджетът в парламента, се обсъжат променливите части на бюджета.
В случай, че по бюджета постъпят повече приходи, отколкото са предвидени, тогава правителството може да поиска от парламента да увеличи разходите по някои параграфи или да гласува нови разходи. Това се нарича свръхсметни кредити.
В зависимост от срока, за който се съставят, бюджетите се подразделят на:

  1. Бюджет на страната за съответната година – това е бюджетът, който се съставя, гласува със закон и изпълнява всяка календарна година;
  2. Бюджетна прогноза - е планови бюджет, който се съставя за 3, 5 или 10 г.

В случай, че бюджетният период е започнал, а няма приет бюджет, тогава се практикуват бюджетните дванадесетини. Това означава, чсеки месец може да се изразходва сума, в рамките на 1/12 част от разходите по миналогодишния бюджет.
Извънбюджетни фондове и средства:
Това са суми със специално предназначение, които не се разпределят чрез държавния бюджет. Те имат самостоятелен източник  и се изразходват за покриване на точно определени потребности. В закона за държавния бюджет на страната за всяка съответна година само са изброени кои извънбюджетни фондове  и сметки ще действат през съответния период, без да се уточняват техните приходи и разходи. Организацията и предназначението на тези фондове се регламентират нормативно в закон, който се отнася до специфичната дейност, във връзка с която е създаден.
По-важни фондове:

  1. Национален фонд към МФ, съгласно Закона за ратифициране на меморандума за разбирателство за създаване на национален фонд между правителството на РБ. И ЕК. В него постъпват и се управляват средствата, отпускани от ЕО за изпълнение на програми “Фар” и др. Финансови помощи.
  2. “Фонд за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия” към АП и “Общински фонд за покриване на разходите за приватизация” към съответната община. При първия фонд събраните средства се изразходват по ред, определен от МС. При втория фонд събраните средства се използват за придобиване на дълготрайни активи и за издръжка на спец. органи по осъществяване на приватизацията към общинските съвети.
  3. Държавен фонд “Земеделие” към МЗГ. Фондът подпомага финансово земеделските производители съгласно одобрена прог. по приетия от МС доклад и изпълнява функциите на агенция “Сапард”.
  4. Учителски пенсионен фонд. Регламентиран е с Преходните и заключителни разпоредбина Кодекса за соц. осигуряване. Средствата по фонда се набират чрез осигурителни вноски, които са за сметка на работодателя и чиито размер се определя със Закона за бюджета ДОО. С него се плащата пенсии при предсрочно пенсиониране на учители с необходимия стаж, но без навършена, изискуема съгласно Кодекса възраст за пенсиониране. Изплащат се до навършване на нужната възраст. Фонда плаща и добавки към пенсиите на учителите.

Формирането на извънбюджетните фондове и сметки е в противоречие с принципа за единство на бюджета, но при дейностите, за които са създадени, е по-целесъобразно технитесредства да са отделно. Те са строго целеви и набраният ресурс не може да се прехвърля за други дейности.

Бюджетна структура на Република България

Бюджетната структура на Република България представлява съвкупност от бюджетни звена, между които се осъщетвяват определени връзки и зависимости. Тази съвкупност от бюджетни звена се нарича консолидиран държавен бюджет.