Държавни финанси

 

 

 

30. Местни финанси и местно самоуправление. Органи на местното самоуправление.

Бюджетната система на държавата има вертикална структура. Нейните финансови звена и органи са на две равнища: национално и регионално. Водещо място заема централното правителство, което поема функциите по цялостната организация за предлагането на публични блага. На второ място са местните органи на властта. Основен източник на местните финанси е разпределението и преразпределението на дохода създаден на територията на даден регион. Отношенията между централната и местната власт зависят от формата на държавно устройство: унитарно или федеративно. От това произтичат и две бюджетни системи: федеративна бюджетна структура и унитарна бюджетна структура. В България формата на управление е унитарна, което означава, че бюджетната система включва държавния бюджет и бюджетите на органите на местно самоуправление.
Предоставянето на приходи на местните власти за изпълнение на делегираните им с конситуцията и със закон задължения и отговорности по осигуряването на местни публични блага, се наричафискален федерализъм или фискална децентрализация. Тя отразява вертикалната структура на различните управленски нива на властта и фискалните взаимоотношения между тях.
За да могът местните органи да бъдат самостоятелни трябва да съществуват тези две уусловия:
1 – Политическа свобода, която се гарантира от конституцията
2 – Финансови средства, които да осигурят изпълнението на техните икономически решения. 
Държавата организира публичния сектор с оглед на разпределението и преразпределението на ресурси в обществото от гледна точка на разбирането за справедливост и равенство. За да може публичният сектор да изпълни тези функции, правителството трябва да реши по какъв начин да предлага публичните блага - централизирано, децентрализирано или смесено.

Необходимостта от фискална децентрализация се обославия в следните причини:

1 - Съществуват пространствени ограничения в потреблението, които налагат регионална организация за предлагането на публичното благо. Наличието на блага с пространствена ограниченост  /локални блага/ налага необходимостта от разпределяне на обществените ресурси. Функцията по разпределянето на такива блага се предоставя на местните органи за управление. И обратно, има публични блага, които задължително трябва да се организират и предлагат от един национален център като националната сигурност и отбрана, националната пътна мрежа и пр. Ето поради тази причина част от публичните блага се предоставят централизирано, а друга - децентрализирано. Пример за локалните блага пожарна и полицейска охрана, уличното осветление. Характерно за тях е това, че те се потребяват от група хора, живеещи в определен район.
2 – По- добрата възможност за мобилизация на необходимите финансови ресури и рационалното им ползване. Местните власти познават по-добре спецификата на района, хората и техните потребности.
3 – За да се постигне по добра икономическа ефективност. Това става чрез разпределянето на правомощията между централната и местната власт за набиране и разходване на бюджетните средства.

Местно самоуправление и местна администрация

Когато се говори за местно самоуправление и местна администрация, се има предвид децентрализация на държавната власт и отчитането на местните интереси при изграждането и функционирането на управленската и финансовата система.
На 15.10.1985 г. в Страсбург е приета европейска харта на местно самоуправление, която един нормативен документ, в който се дефинира местното самоуправление по следния начин.
Местното самоуправление се характеризира като право и способност на местните органи на управление в границите на закона да регулират и ръководят съществен дял от обществените работи, намиращи се под тяхна отговорност в интерес на местното население.
Самостоятелността на местните власти може да намери реално проявление при наличието на двесъществени предпоставки:

  • основният закон (Конституцията) на страната гарантира политическа свобода;
  •  осигурени са условия за вземане на самостоятелни икономически решения, т.е. общините разполагат с финансови средства.

Важно значение има наличието на синхрон между предоставените на местните власти права и финансовите ресурси, необходими за тяхното осъществяване.
У нас, с Конституцията, приета през 1991г., държавната власт се олицетворява от:

  • централни органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
  • Местни органи или общински съвети.

Местната власт
Основават се административно териториални подразделения на страната, които се регламентират с Конституцията и ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), приет през 1991 г.
Според ЗМСМА териториално административни единици в България са областите (28 на брой) и общините (263 на брой), а съставните части в общините са кметствата и районите.
От своя страна териториалните единици се дефинират като населени места (градове и села) и жилищни образувания (вилни, промишлени зони, курортни комплекси и пр.). Всички те имат своя територия, граници и наименование. Столичната голяма община е специфична териториално административна единица, която има статут на област. Тя стои над районните общини в столицата и е орган на централна власт и самоуправление, т.е. съчетава самоуправлението с провежданата държавна политика за развитието на столицата. Посочените самостоятелни териториално административни единици трябва да си формират бюджетни средства, наречени местни бюджети. Те от своя страна се свеждат до: бюджети на областните управители и тяхната администрация, наречени бюджетни сметки; бюджетни на общинските съвети и администрации, които се наричат общински бюджет в това число и бюджета на кметствата и районите.
Общината е основна административно териториална единица, в която се осъщетвява местното самоуправление. Органът на местното самоуправление е общинският съвет. Той е орган на местната законодателна власт и се избира от жителите на общината на всеки 4 години, а представител на общинската изпълнителна власт е кметът. Кметовете се избират не само на обшините, но и на кметствата и районите. По предложение на кметовете, общинският съвет избира един или повечезаместници. Кметовете и зам.-кметовете участват в работата на общинския съвет с право на съвещателен глас.
Местното самоуправление в общината се изразява в правото на гражданите или избрани от тях органи да решават въпроси, свързани със следните дейности:
общинското имущество, общинските предприятия, финансите, данъците и таксите и общинската администрация;
с устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;
с образованието (без висшето);
със здравеопазването;
с културата;
с благоустрояването и комуналните дейности;
със социалното подпомагане;
с опазването на околната среда;
с поддържането и опазването на културните, историческите и архитектурните паметници;
с развитието на спорта, отдиха и туризма и др.
Всяка община носи името на населеното място, което е неин административен център. Тя еюридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет и също така има право да провежда референдум по различни въпроси, които се финансират от нея или от държавата, ако тя е инициатор на референдума.
Общинският съвет се избира чрез пряко гласуване и се състои от общински съветници, които имат различен брой в зависимост от големината на общината. Задачите на общинския съвет са определяне на политиката за изграждане и развитие на общината и всички дейности, които са отговорност на общината.
Кметът е представител на изпълнителната власт. Неговите функции и задачи се определят от ЗМСМАи от общинския съвет и се свеждат до:

  • ръководене на общинската администрация и местните финанси;
  • организиране изпълнението на решенията на общинскя съвет;
  • представителни функции

Кметствата се създават на територията на общината с решение на общинския съвет. Те се състоят от едно или повече населени места, които могат да извършват определени функции. За създаването на кметство се изисква наличието на 500 души население.
Районите се формират в градовете с над 300 хил. жители по закон и в градове с над 100 хил. жители по решение на общинския съвет.
Областите разполагат с бюджет, но нямат собствени приходи. Областният управител се назначава от Министерски съвет и е представител на централната власт.