Държавни финанси

 

 

 

 29. Анализ на разходната политика. Видове държавни разходи.

            Съещвува тенденция държавните разходи да нараствът в дългосрочен план. Нужно е обаче да се спре безконтролният им ръст, тъй като ресурсите в икономиката са оскъдни. Производствените фактори, вложени в публичното стопанство, са отнети от частното посредством данъчното облагане. Ето защо ефективното им използване в публичния сектор е много отговорен проблем. Разходните програми в публичното стопанство, за разлика от тези в частното, влияят на много по-голяма група от хора.

Методи за анализ на разходната политика:

    • методът „Разходи - ползи” – това е икономически метод за оценка на рационалността на дадена публична разходна програма в дългосрочен план. Поради дългосрочния характер на въздействие на публичните проекти, следва да се отбележи, че при него активно се борави с концепцията зяа стойността на парите във времето. Този метод се използва предимно за оценка на инвестициите в капиталови стоки: строеж на пътиша, инфраструктура и др. При него се съпоставят ползите, които дадена държавна разходна програма се очаква да създаде, с разходите, които трябва да се направят заради ползите. За съпоставката им ползите и разходите трябва да са представени в парични единици.
    • Методът „Разход - ефективност” – прилича на „Разходи - ползи” по паричната оценка на разходите. В тях се включват както преките така и косвените разходи. За разлика от „Разходи - ползи”  той представя резултата към даден момент в натуралени мерни единици, а не в пари. Най-добър измежду съравноваващите се пректи е този, при който единица резултат се постига с най-малки разходи.
    • Методът „разходи - полезност” – се прилага, когато една разходна програма дава множество резултати, и то измерени в дългосрочен план. Сложността на този метод е да се намерят малко, но изразителни показатели за резултатите, постигнати от разходната намеса на дървжавата. 
    • Методът „минимум разходи” – се прилага, когато съръвноваващите се разходни проекти постигат еднакви резултати в качествено и количестмвено отношение.

Значението на метода „Разходи - ползи” се обяснява с широкото навлизане на новия мениджмънт в публичния сектор. Това става с изговянето на програмни Бюджети в ЕС и САЩ, ориентирани към крайните резултати, а не към входящите фактори в публичното стопанство. При програмния бюджет разходите се подреждат по програми, съобразени с основните цели на правителствената политика. Много често програмните бюджети надхвърлят тесните рамки на едно министерство и изискват координация в работата на няколко министерства. Ето защо програмните бюджети благоприятстват прилагането на метода „Разходи - ползи”.

Видове държавни разходи.

Разходи за изграждане на инфраструктурата и за икономическа интервенция и регулиране 
В условия на пазарна икономика, икономическата област е сфера за действия на частния капитал и предприемачество. Независимо от това, държавата винаги се е занимавала и със стопанска дейност в различни мащаби. Участието на държавата в икономиката е израз на икономическата й функция, която намира израз в следните нейни дейности:

  • насочва средства за развитие на нерентабилни и губещи отрасли за частния бизнес - инфраструктура, съобщения, телекомуникация;
  • национализира предприятия и производства с цел тяхното стабилизиране, след което отново ги предоставя на частния сектор - национализация и приватизация;
  • участва в икономиката чрез системата на държавните поръчки, особено в областта на военното производство, пътища, комуникации, съобщения;
  • държавни разходи за развитие на техническия прогрес, нови технологии и отделни региони;
  • огромни държамни разходи и инвестиции има и в Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта.

Държавните разходи в икономическата област са свързани и във финансирането на извънбюждетни фондове за стабилизиране на икономиката. У нас, според Закона за държавния бюджет за 2000 г., са утвърдени следните извънбюджетни фондове:
фонд “Социално подпомагане”;
фонд “Условия на труда”;
фонд “Българска гора”;
фонд “Национална съобщителна система”;
фонд “Затворни сгради”;
фонд “Затворно дело”;
фонд “Култура”;
фонд “Тютюн”.
Следователно разходите за икономическо регулиране могат да се подразделят на две групи - преки и косвени разходи.
Преките разходи са държавни инвестиционни разходи със сруктурно, регионално и екологическо предназначение и различни форми за подпомагане на частния бизнес.
Косвените разходи са под формата на многобройни данъчни привилегии и облегчения и се наричатфискални разходи.
Разходи за социални  потребности
Към тази група разходи се включват разходи за социално осигуряване (най-голям относителен дял), разохди за образование и наука, разходи за здравеопазване и разходи за култура и спорт. Те са сравнително нови, но в последните десетилетия заемат първо място в разходната система на съвременната държавата. Тяхното увеличаване се свързва с развитието на техническия прогрес, образованието, квалификацията на работната сила и увеличаване на социалната функция на държавата.
Увеличаването на разходите за социално осигуряване (14,8%) се дължи на широкия обхват на осигурителните рискове, предоставени от държавата. Това са биологичният риск (телесна и психологическа цялост на човека), икономическият риск (безработица) и социално-демографският риск (раждане и отглеждане на дете).
В България социалното осигуряване беше изцяло интегрирано в държавния бюджет. Вноските за социално осигуряване (ДОО), които имаха задължителен характер, се внасяха от всички предприятия и организации в приход на държавния бюджет, а той изплащаше всички разходи, свързани с краткосрочното и дългосрочното социално осигуряване. Бюждетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) беше относително самостоятелен, но това обособяване имаше напълно формален характер, така че вноските в държавния бюджет за ДОО имаха характер на целеви данък, а плащането за СО - характер на обичаен държавен разход.
Сега при изграждането на относително самостоятелната система на социално осигуряване (в това число и здравно), нещата коренно се промениха. Социалното осигуряване се отдели от държавния бюджет в отделна система, наречена Национален осигурителен институт и си има свой самостоятелен бюджет, който се приема заедно с държавния бюджет.
И при новите условия връзката на социалното осигуряване с държавния бюджет не се прекъсва, поради следните причини:
държавата ще подпомага финансово от държавния бюджет относително самостоятелните извънбюджетни фондове в това число и здравното осигуряване;
от държавния бюджет ще се изплащат задължителните вноски за социално осигуряване на държавните служители;
поради предоставяне от държавния бюджет на социални помощи на бездомни, сираци и други, държавата ще извършва разходи.
Разходите за образование и наука 
Тези разходи в литературата са известни като разходи или инвестиции в човешкия фактор, който се превръща в основен производствен фактор в икономиката, базирана на високи технологии. 
Тези разходи се ползват с голямо внимание и техният дял значително нараства през последните години. Причини за това са задължителното обучение за подрастващото поколение; развитието на техническия прогрес, който изисква високо квалифицирани кадри; превръщането на държавните учебни заведения в научни центрове; развитието на висшето образование и други.
По природа образованието е смесено публично благо. При него ползата може да се индивидуализира. Тя се изразява в повишена подготвеност и по-висока култура на личността. То обаче генерира и допълнителни външни ползи и имат обществен характер. Напр. намалена е опасността от криминалност, защото се очаква, че възпитаният и образован човек е склонен да се увлича от смислени и обществено полезни форми на изява. За това в литературата доминира разбирането, че намесата на държавата трябва да е основно в началното образование, където се полагат фундаментите на грамотността и ценностната система на човек. Държавата трябва да ограничи своята намеса, а оттук и финансирането на при по-високите степени на образование, особено на висшето, защото е строго персонифицирано. Ето защо по отношение на образованието се използват различни системи на финансиране, а именно:

  • финансиране от бюджета;
  • кредитиране при облекчени условия;
  • такси, плащани от учащите се.

Този смесен подход при финансиране на висшето образование най-пълно отговаря на пазарните условия. При него не се получава нито облекчаване на отделни индивиди, нито изключване при потреблението на други. Държавата чрез държавните разходи трябва да покрие задължителните форми на образование.
При разграничаването на образованието на основно, средно и висше, за  последното може да се каже, че то е от онези смесени блага, при които съществуват механизми за изключване от потребление, но в рамките на допуснатите потребителите не съперничат по-между си. Всеки е в състояние да извлича толкова полза, колкото желае или е способен по дадена дисциплина. 
Намесата на държавата в образованието и свързаните с това разходи се дължат на концепцията за мериторичните блага. Типичен пример е задължителното начало, а където държавата е в състояние финансово  да си позволи, и средното образование. По такъв начин на практика се проявява преразпределителната функция на публичните финанси. Възможно е от бедни социални групи, но със способности за развитие, да не могат да си позволят по-високо образование. Чрез задължителното образование държавата предлага тези услуги на всички деца, като ги финансира от общите данъци.
Към разходите за образование включват следните елементи:

  • разходи за издръжка на персонал;
  • разходи за поддръжка на материалната база;
  • разходи за обучение и повишаване квалификацията на педагогическите кадри;
  • разходи за научни изследвания.

Науката е също публично благо, но когато говорим за държавно финансиране на науката, се има предвид фундаменталната наука. Тя именно е свързана с огромни разходи, неопределен ефект и дълга възвръщаемост. Затова фундаменталните изследвания не са примамлива сфера за частни инвестиции. Бизнесът финансира практико-приложната наука.
Разходи за здравеопазване
Държавните разходи в здравеопазването се обосновават с наличието на дефекти на два взаимносвързани пазара – на медицинска помощ и на здравни осигуровки. Те са взаимносвързани, защото получаването на медицинска помощ става по два начина: чрез непосредствено заплащане или чрез притежаване на здравна осигуровка. Разходната намеса на държавата се дължи на наличието на смесени блага, външни фактори и необходимостта от равен достъп на всички до медицинска помощ. Чрез задължителното здравно осигуряване, държавата гарантира еднакъв предплатен достъп на всички граждани до медицинската помощ. С оглед на рационализиране на държавните разходи за здравеопазване е налице тенденция на оттегляне на държавата от данъчно финансиране на здравния сектор. От юли 2000г. може да се смята, че в българското здравеопазване навлизат повече пазарни отношения. Търсенето и предлагането на медицинска помощ са отделни и институционализирани. Интересите на пациентите се защитават НЗОК, а на изпълнителите от неговите съсловни организации. Взаимоотношенията помежду им се регламентират с национални рамкови договори. Финансирането на публичните здравни разходи до 2003г. ставаше от НЗОК, бюджета на МЗ и на общините, а след това от НЗОК и МЗ. Участието на НЗОК във финансирането плавно нараства. Публичните здравни разходи през 2003г. са били 4% от БВП, а през 2004г. 4,4% от него.
Разходи за държавно управление
Държавните разходи за управление включват издръжката на държавната власт и управление. Тя е законодателна, изпълнителна и съдебна, както на местно така и на централно равнище. Тук са както изборните длъжности, така и назначените. В литературата по публични финанси обикновено се смята, че публичното стопанство трябва да абсорбира свободната работна ръка от пазара но труда и така да играе стабилизираща роля в икономиката. У нас разходите, за плащане труда на хората, заети в публичната администрация, не са раздути, делът им спрямо БВП от началото на прехода намалява.

Разходи за околната среда

В публичните финанси извършването на тези разходи се обяснява с наличието на външни ефекти. При замърсена околна среда се създават отрицателни външни за живота и здравето на отделни групи население. Причинителите на подобни щети не плащат обезщетение на пострадалите от действията им. Ако замърсяването засегне цялото население, може да се каже, че отрицателните ефекти са прераснали в публично зло. Усилията на държавата се свързват с ограничаване на мащабите му дори в превръщането му в публично благо.