Държавни финанси

 

 

 

24. Данък върху недвижимите имоти.

Данък върху недвижимите имоти
Това е един от най-старите имуществени данъци. Той не решава големи фискални приходи на общинските бюджети. Той служи като инструмент за реализиране участието на гражданите в провежданите мероприятия по архитектурно-жилищното устройство на населените места и за регулиране на използването на жилищните площи и на производствените сгради. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се ползват или не.
Данъчен обект
Като данъчен обект се разглеждат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели, застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия и терен. (Не се облагат с данък земеделските земи и гори). Освободени от този данък са: общините и държавата за публичната или общинска държавна собственост. 
Данъчен субект
Като данъчен субект се третират собствениците (физически и юридически лица) на подлежащите на облагане с данък недвижими имоти. При учредено право на ползване, данъчно задължен е ползвателят. При концесия на имоти –публична държавна или общинска собственост, данъчно задължен е концесионерът.
Данъчен размер
За определянето на данъчния размер се използва данъчна ставка в размер 1,5 на 1000. Когато към 01.01 на годината, сборът от данъчните оценки на имотите, които лицето притежава, е над 100 000 лв., за превишението над тази стойност се дължи допълнителен данък в размер на 3 на 1000.
Особености при изчисляване на данъка

  • За имот, който е основно жилище, се заплаща данък в размер на 50% от дължимия.
  • За имот, който е основно жилище на лице с I или II група инвалидност, се заплаща данък в размер на 25% от дължимия.
  • За сгради, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитаро-хигиенно отношение за срок от 5 г., данък не се дължи. 5-годишният период започва да тече от датата на издаване на първоначалното удостоверение.
  • Данъкът, дължим за сградите-паметници на културата, се отстъпва на собтвениците срещу задължението да го използват за поддръжка и ремонта им. Данъкът не се отстъпва, когато сградата-паметник на културата се използва със стопанска цел.
  • За новопостроените сгради или части от тях се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. В срок от два месеца собственика уведомява данъчната служба и подава данъчна декларация.
  • При придобиване на наследство се подава декларация в 6-месечен срок от получаването му.
  • За новозакупен имот купувачът дължи данък от началото на месеца, следващ месеца на покупката, освен ако предишният собственик не е внесъл наведнъж данъка за цялата година. В срок от два месеца собственика уведомява данъчната служба и подава данъчна декларация.

Срок за внасяне
Данъкът се плаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31.03, до 30.06, до 30.09 и до 30.11 на годината, за която е дължим.
Ако цялата сума се внесе наведнъж до 31.03, се прави отстъпка в размер на 5% от начисления данък.