Държавни финанси

 

 

 

16. Мита и особености на митническото облагане.

Мита
Митата са най-старите форми на косвени данъци, използвани като средство за регулиране на външната търговия и външно икономическите връзки. С тях се облагат вносните, износните и транзитно преминаващите през страната стоки. През средновековието митата са били най-важният приходоизточник за държавния бюждет, но в последствие тяхното значение постепенно намалява. На съвременния етап от развитието на световното стопанство митат имат преди всичко регулативно предназначение и в много по-малка степен фискална роля.
Организацията, структурата и видовете мита са в зависимост от избраната либерална или протекционистична външно търговска политика. В този смисъл те могат да изпълняват или защитно-покровителствени задачи по отношение на вътрешния производител, или либерално-стимулираща роля по отношение на импорта на стоки и услуги в страната.
Модерните държавни политики използват диференцирания подход, т.е. ориентират митническите регулации към конкретни групи стоки или страни на произхода им.
Фискалният мотив за въвеждането на на митата е свързан с предимствата, които те притежават:

  • Митата се събират лесно и бързо.
  • Начинаът за въвеждане и изменение на митническите ставки е гъвкъв.
  • Митническите приходи са с отрицателна еластичност спрямо БВП.

Характеристики на митата

  • Митата се начисляват и се събират принудително, независимо от волята на данъкоплатеца.
  • Митата се събират от митническата администрация безвъзмездно, при което тя не предоставя насрещна услуга за данъкоплатците.
  • Митата са приход за държавния бюджет, както и останалите косвени данъци и отчисления от тях не се правят за местните бюджети.
  • Акумулирането на митата в държавния бюджет се извършва посредством митническа администрация, чиято регламентация е уредена чрез Закона за митниците. У нас митническата администрация е отделена от данъчната администрация.
  • Митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол, обикновено съвпада с държавната граница, но има редица случаи като например при свободните безмитни зони, при свободните складове, където митническата граница не съвпада с държавната граница и митническият контрол се осъществява при влизане и напускане на тези зони.

Функции на митата

  • Икономическа функция - чрез нея се регулира външната търговия като се избира или либерален режим, или протекционистичен режим.
  • Фискална функция - въпреки намалялата им роля в съвременното общество, митата са източник на приходи за държавния бюждет, като чрез тях се набират около 10% (в България) от държавните приходи.
  • Социална функция - насърчава се националното производство и се съдейства за разкриване на работни места.
  • Политическа функция - често чрез митата се оказва политически натиск на развитите страни по отношение на слаборазвитите.

Използването на външни мита е насочено към следните цели:

  • Намаляване общото равнище на вноса; цените на вносните стоки се повишават като целта е отстраняване дефицита в търговията и търговския и платежен баланс.
  • Противодействие на практиката на дъмпинга.
  • Защита на ново производство или нов отрасъл.
  • Към други страни като ответна мярка срещу ограничения, наложени от тях.

Видове мита
Според направлението на обмитяваната стока или услуга митата биват: вносни, износни и транзитни.

  • вносни мита - чрез тях се облагат внасяните в страната стоки и услуги; към тях се отнасят и таксите с равностоен ефект. Те обикновено имат регулативно значение за вноса. Сборът на дължимите вносни мита и такси с равностоен ефект се нарича вносен митен сбор.
  • износни мита - прилагат се рядко само в тарифите на определени страни върху ограничен кръг от стоки и за определен период от време;
  • транзитни мита - облагат се чуждестранни стоки, превозвани транзитно през митническата територия на дадена страна (загубили са своето значение и не се използват често - само в отделни случаи по отношение на отделни стоки или стоки от дадена страна се налагат транзитни митнически такси).

Република България прилага в своята практика само вносни мита.
Според начина на изчиление и вида на митническата ставка:

  • стойностни (адвалорни) - изчисляват се като процент към митническата стойност, като за различните стоки този процент е различен и важна роля има правилното изчисляване на митническата стойност. Това са мита, откъснати от бройки, кг, литри (количество) на внасяните стоки; обвързани са само с цената.
  • специфични - за основа на изчисляването им служат някои натурални мерни единици (бр., л, м, кг). Тези мита рядко се използват днес, но при тях предимството е че се обвързват с количеството на внасяните стоки, но са откъснати от цената.
  • смесени - те са комбинация между стойности и специфични мита, като по този начин се постига по-голяма маневреност при измененията в конкуренцията и могат да се обхванат всички конюнктурни именения в количеството и цената.

В митническата тарифа на Република България преобладават стойностните мита, защото осигуряват постоянна норма на защита от внос на стоки в условията на динамична ценова среда. 
Според правния способ на налагане:

  • конвенционални (договорни) - оформят се или се утвърждават на двустранна или многостранна основа с оглед разширавяне на търговските връзки. Въздействието им е насочено към трети страни, които не влизат в този съюз.
  • автономни - утвърждават се самостоятелно и едностранно от отделните страни и не са свързани с договорни съглашения. Всеки момент могат да се променят.

Според произхода на стоките, за които се отнасят, митата биват: обикновени и преференциални. 
Ставки обкновени мита се предоставят от Р България на страни, които ползват статут на “най-облагодетелствана нация”. Като цяло това са страни-челнки СТО.

Облагане с мита в България

Митата имат дълга история като косвени данъци в нашата страна. За тях същетвуват писмени сведения още от 4 век.
През плановата икономика митата са били премахнати и до голяма степен са имали формален характер. Те са се разглеждали като ценови разлики по вноса и износа, което е било адекватно на държавния монопол върху външната търговия.
През 1992 г. с Постановление № 35 на Министерски съвет се приема нова митническа тарифа, която до голяма степен ни доближава до развитите страни.
Митническата тарифа в България включва:

  • Номенклатура на стоки, основана на базата на Конвенцията за хармонизирана система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел.
  • Списък на мита и други елементи за облагане, който се прилага за стоки, включени в номенклатурата.
  • Преференциални ставки в полза на различни страни. България има споразумения за свободна търговия с ЕС, ЕФТА, ЦЕФТА, Турция и Гърция.

Митническата тарифа у нас се променя по отношение на митническите ставки ежегодно. Тези промени се приемат като слабост, тъй като не дава възможност на вносителите и износителите на стоки да си правят дългосрочни разчети.
Основа за определяне на митото е митническата стойност. Тя включва договорената покупна цена и всички разходи, свързани с предвижването на стоката до митницата на страната. Включват се следните разходи: разходи за транспорт и товаро-разтоварни дейности, опаковка, сортиране, застраховки. За целите на данъчното облагане митническата стойност трябва да бъде в лева според курса на БНБ за съответната валута.
В България действат 6 безмитни свободни зони, при които преминаването на стоките от държавната граница до свободните зони не се обмитява с мита. Тези зони са: Видин, Русе, Бургас, Пловдив, Свиленград и Драгоман. Напускането на стоките от безмитната зона и преминаването им във вътрешността на страната се обмитява както при преминаване през държавната граница.