Държавни финанси

 

 

 

13. ДДС. Основни характеристики.


Данък върху добавената стойност

ДДС е сравнително нов данък. Негов предшественик е Данъкът върху оборота, който има за своя основа акцизите. Постепенно с разширяването на акцизното облагане се стига до възникването на универсален данък върху оборота. Той е сравнително нова данък. Възниква между двете Световни войни и за първи път се въвежда в Германия през 1916 г. от Карл фон Сименс с името “Общ данък върху стоковите обороти”. През 1918 г. се трансформира в “Общ данък върху оборота”.
Характеристики на данъка върху оборота.

  • Вместо да се облагат отделните стоки с индивидуални акцизи, чрез него започват да се облагатоборотите на всички стоки и услуги.
  • Данъкът върху оборота се утвърждава като главен данък в данъчната система на страните.
  • Обхватът за облагане с данък върху оборота се свежда главно до стоките и услугите, предназначени за консумация от населението.
  • С оглед да не се обременява производствената и инвестиционната дейност стоките с производствено значение, инвестиционните стоки и износът се освобождават от данък.
  • Данъкът върху оборота е многофазен данък. При многофазното облагане се облагат всички обороти, които извършва стоката в движението си до крайния потребител. По този начин се получава т.нар. “кумулативен ефект” (начисляване на данък върху данък) - многократно облагане на една и съща стойност. Преодоляването на този недостатък става с еднофазното облагане на оборотите при крайното потребление на стоките и услугите.

У нас в периода между 1948 - 1987 г. данъкът върху оборота няма характер на истински данък. Той представлява една пасивна разлика между единните цени на дребно и цените на едро. През 1988 - 1991 г. вече може да се говори за същинско облагане с данък върху оборота у нас, като процент от продажните цени. 1991 - 04.1994 г., това е период на преустройство и подготовка за преминаване на данъка върху оборота в данък върху добавената стойност.
Същност и мотиви за въвеждане на ДДС,  Характеристика на ДДС 
ДДС е най-важният коствен данък в нашата данъчна система, който замени данъка върху оборота. Затова и ДДС се нарича “Облагороден данък върху оборота. ДДС се използва като главен приходоносител във всички страни, които са го въвели (40 - 60%). В България този данък формира 40% от постъпленията в държавния бюджет за 1999 г. ДДС е направен по идея на френския икономист Морис Лоре и за първи път е въведен във Франция през 1958 г., а до 1964 г. се въвежда във всички страни от Европейската общност. Сега той се прилага в почти целия свят. ДДС е данък, присъщ на пазарната икономика, тъй като поддържа и стимулира конкуренцията. Той отговаря най-вече на принципите за всеобщонст, неутралност и ефективност на данъчното облагане.
Мотивите за въвеждането на ДДС са следните.

  • преодоляване на комулативния ефект на многофазното облагане, който се получава  при данъка върху оборота;
  • Търсене на възможностите чрез ДДС да се стимулира ускореното внедряване на техническия прогрес. Високо технологичните фирми и производства се поставят в по-изгодно положение при облагане с ДДС в сравнение с ниско технологичните.
  • ДДС създава условия за взаимен контрол между данъкоплатците. Ако на даден етап от веригата производство - реализация не се начисли данък, това ще се открие още на следващия. За да могат да ползват данъчен кредит, данъкоплатците следят стриктно запсиването на данъчното задължение в данъчната фактура.
  • създаване на възможност да се обхванат и обложат всички реолизирани обороти на стоки и услуги;
  • Чрез ДДС се осигуряват стабилни и ритмични постъпления в държавния бюджет.
  • Чрез ДДС се осъществява натиск за ускоряване обръщаемостта на средствата на фирмите, тъй като всяко забавяне на производството или реализацията забаля ползването на данъчен кредти.
  • Вносителите на стоки се третират еднакво с местните производители по отношение на данъчното облагане с ДДС. Прилага се принципът за облагане с данък там, където стоката ще се потребява.
  • пълна либерализация на цените - данъкът върху оборота и акцизите се превръщат в техен регулатор;

Модел на облагане с ДДС
По същността си ДДС е многофазен данък, при който се изключва двойното данъчно облагане (кумулативният ефект). Това се получава чрез особения обект на облагане с ДДС - новосъздадената стойност. Големият проблем при ДДС е изчисляването на размера на добавената стойност. Съществуват два метода, чрез които може да се измери тази стойност.
Първият метод, наречен непряк или разпадателен метод, се прилага в два варианта.
При първия вариант новосъздадената стойност се получава като от постъпленията от продажбите се приспадне стойността на междинните стоки и услуги. Този модел е неподходящ за данъчната практика, тъй като има трудности при установяване стойността на междинните стоки и услуги.
Данъчната практика използва втория вариант на разпадателния метод, при който ДДС се изчислява първоначално върху бруто оборота на всеки стадий и от така получения данък се приспада данъкът, платен при предварителните обороти.
Например: Завод “Х” са извършени следните стопански операции:
Закупува материали и суровини                                            4000 лв.
Начислява ДДС в размер на 20%                                              800 лв.  (данъчен кредит) 
Произвежда готова продукция на стойност                         8000 лв.
Начислява ДДС                                                                        1600 лв.
Получава при реализация                                           9600 лв.
Данъчно задължение                               1600 - 800 = 800 лв.    
Данъчната практика приспада данък от данък, за да се получи данъчното задължение по ЗДДС.
При втория метод, наречен пряк или събирателен метод, който има теоретико-познавателно значение, добавената стойност се получава като сума от РЗ, печалбата, изплатените лихви, намалена с получените лихви и дивиденти.