Държавни финанси

 

 

 

  • 11.Характеристика на съвременните данъчни системи. Данъчна система на България.

 

Данъчни системи.

Един от най-важните компоненти на финансовата система е данъчната система. Тя представлява съвкупността от действащите данъци, тяхната организация (начините на изчисляване, събиране и контрол) и органите, които провеждат данъчната политика. Във функционален аспект системата включва броят на прилаганите данъци и тяхната организация, а в институционален аспект – органите и институциите, които приемат законите за данъците и органите на изпълнителната власт, които организират събирането на данъците и контрола върху данъчното облагане. Системата бива: монистична, плуралистична, историческа и рационална.
1. Монистична - Винаги е съществувала идеята за поемане на цялото бреме на държавата с един единствен данък. Тя се нарича “Хипотеза за единствения данък”. В зависимост от това къде са се виждали източниците на богатството, различните школи са предлагали различен единствен данък.Меркантилистите, които смятали, че източник на богатството е външната търговия, предлагат да се облагат само доходите от тази търговия. Физиократите, според които селското стопанство е източник на богатство, считат, че най-правилно би било да се облагат само доходите от селското стопанство. В последствие от енергетиката, индустрията, трудовите доходи. Тази идея не се реализира, защото това би бил много тежък данък и би разпределил твърде несправедливо данъчното бреме.
2. Съвременните данъчни системи са плуралистични - в тях действат повече от един вид данъци, съгласувано прилагани. Големият брой данъци се дължи на разширяването на обектите на облагането и формирането на множество бюджети от страна на държавата.
3. Историческата данъчна система – съвкупността от данъци възниква на историческа и на рационална основа. Системата от данъци възниква и се утвърждава спонтанно и в резултат на конкретни обстоятелства и нужди от финансови средства на държавата. Във времето данъците са се наслагвали към съществуващите. 
4. Рационалната система – е тази система, при която действието на отделните видове данъци и на всичките заедно е съгласувано и подчинено на реализирането на поставените от държавата цели и задачи. 
През последните години се налагат нови изисквания към данъчната система. Тези изисквания могат да се систематизират по следния начин.

  • Икономическа ефективност, което означава че системата не трябва да възпрепятства ефективното разпределение на ресурсите
  • Административна простота, т.е. да се прилага лесно и да е относително евтина.
  • Гъвкавост – в смисъл да реагира бързо на промените в икономиката.
  • Справедливост.
  • Трябва да е налице политическа отговорност на занимаващите се с данъчните закони.

Данъчнта политика е съвкупност от мерките и мероприятията в областта на данъчното облагане, прилагани от държавата за постигането и решаването на определени фискални, социално-икономически и други цели и задачи.

Данъчна система на Р.България

Тя се дели на две групи данъци: преки и косвени.
Преки данъци са подоходните данъци (ДОДФЛ и ДОДЮЛ) и имуществените данъци (данък върху недвижимите имоти; данък върху наследствата; данък върху даренията; данък върху безвъзмездно придобито имущество; пътен данък). Косвени данъци са ДДС, акцизи и мита.
Данъчната система на РБългария се състои от данъци, направени за условията на преход към пазарна икономика. Нейните недостатъци се заключават в силно изразения централизиран характер и силно изразения фискализъм (груба защита на фиска).